Ричард Смоли
| Ричард Смоли Richard Smalley | |
| американски химик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 октомври 2005 г.
|
| Учил в | Мичигански университет Принстънски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Университет Райс |
| Известен с | бъкминстърфулерен |
| Награди | Нобелова награда за химия (1996) |
| Уебсайт | |
| Ричард Смоли в Общомедия | |
Ричард Ерет Смоли (на английски: Richard Errett Smalley) е американски химик и физик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г. заедно с Робърт Кърл и Харолд Крото за откриването на бъкминстърфулерена.
Ранен живот и образование
[редактиране | редактиране на кода]Смоли е роден на 6 юни 1943 г. в Акрън, Охайо. Той е най-малкото от четирите деца на Франк Дъдли Смоли и Естер Вирджиния Роудс.[1] Израства в Канзас Сити, Мисури.[2] Леля му, Сара Джейн Роудс, е химичка и го запалва по химията в лабораторията си.[3] Именно тя го поощрява да се запише в колежа Хоуп, който разполага с добри химически курсове.
След две години в колежа, Смоли се записва в Мичиганския университет, където получава бакалавърска степен по науки през 1965 г.[4] Докато учи, той работи в промишлеността. През 1973 г. завършва докторантура в Принстънския университет, а след това извършва постдокторантска работа в Чикагския университет в периода 1973 – 1976 г., където работи по разработването на свръхзвуковата лазерна спектроскопия.[5]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]През 1976 г. Смоли се присъединява към университета Райс.[5] Той спомага за основаването на Квантовия институт Райс през 1979 г. и служи като негов председател в периода 1986 – 1996 г. През 1990 г. става професор и в департамента по физика, а през същата година допринася за основаването на Центъра за нано науки и технологии. През 1996 г. е назначен за негов директор.[6] През 1990 г. е избран за член на Националната академия на науките на САЩ, а през 1991 г. е избран и за член на Американската академия на изкуствата и науките.[6]
Изследванията на Смоли в областта на физикохимията засягат образуването на неорганични и полупроводникови клъстери чрез пулсиращи молекулярни лъчи и масспектрометрия. Робърт Кърл го запознава с Харолд Крото, който иска да изследва състава на червените гиганти с апаратурата на Кърл. Резултатът от сътрудничеството им е отриването на C60 (бъкминстърфулерен), както и на фулерените като цяло, които са алотропна форма на въглерода.[7] За откритието си тримата са удостоени с Нобелова награда за химия през 1996 г.
След близо десетилетие на изследвания на образуването на фулерените и синтеза на едноедрални металофулерени, Смоли се насочва към проучването на синтезите, катализирани чрез желязо.[8] Последните му изследвания касаят въглеродните нанотръби.[9] Вследствие работата си, Смоли основава компанията за нанотехнологии Carbon Nanotechnologies Inc.[10] Той е отявлен скептик относно идеята за наноасемблерите на Ерик Дрекслер. От края на 1990-те години за застъпва за нуждата от евтина и чиста енергия, която описва като проблем номер едно за човечеството през 21 век.[11]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Смоли е женен общо четири път и има две деца. През 1999 г. е диагностициран с левкемия, от която умира в болница в Хюстън на 28 октомври 2005 г. По време на борбата си с рака приема християнството.[12] След смъртта си е признат от Сената на САЩ за „баща на нанотехнологиите“.[13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dr. Richard Errett Smalley // Посетен на 18 юли 2016.
- ↑ Richard E. Smalley, 62, Dies; Chemistry Nobel Winner // The New York Times. 29 октомври 2005. Посетен на 18 юли 2016.
- ↑ Richard E. Smalley – Biographical // Посетен на 19 юли 2016.
- ↑ Hafner, Jason H. Obituary: Richard Errett Smalley // Physics Today 59 (5). май 2006. DOI:10.1063/1.2216973. с. 71 – 72.
- ↑ а б Hargittai, István, Hargittai, Magdolna. Candid science. London, Imperial College Press, 2000. ISBN 978-1860941511. с. 363 – 373. Посетен на 18 юли 2016.
- ↑ а б Richard E. Smalley // 15 януари 2014. Посетен на 19 юли 2016.
- ↑ Edwards, Steven A. The Nanotech Pioneers: Where Are They Taking Us?. Weinheim, Wiley-VCH, 2006. с. 64 – 66.
- ↑ Ghosh, Pallab. Colloid and interface science. [S.l.], Phi Learning, 2009. ISBN 978-8120338579. с. 410.
- ↑ Harris, Peter J. F. Carbon nanotubes and related structures : new materials for the twenty-first century. Cambridge, Cambridge University Press, 2001. ISBN 9780521005333.
- ↑ Sparks, Sherron. Nanotechnology : business applications and commercialization. Boca Raton, FL, CRC Press, 2012. ISBN 9781439845219. с. 1 – 2. Посетен на 18 юли 2016.
- ↑ Want to Save the World? Make Clean Energy Cheap. // The Huffington Post. 10 март 2009. Посетен на 18 юли 2016.
- ↑ Smalley, Richard. Remarks by Richard Smalley at 2005 Alumni Banquet // 29 октомври 2005. Посетен на 15 декември 2017.
- ↑ Nobelist in chemistry for co-discovering fullerenes, Rice University Homecoming Queen // SEEDMAGAZINE.COM. 18 юли 2016. Архивиран от оригинала на 2017-09-12. Посетен на 18 юли 2016.
|
