Направо към съдържанието

Робърт Гръбс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Робърт Гръбс
Robert Grubbs
американски химик
Роден
Починал
ПогребанСАЩ
Учил въвФлоридски университет
Колумбийски университет
Научна дейност
Областорганична химия
Работил вСтанфордски университет
Мичигански щатски университет
Калифорнийски технологичен институт
НаградиНобелова награда за химия (2005)
Семейство
СъпругаХелън О'Кейн
Деца3
Робърт Гръбс в Общомедия

Робърт Хауърд Гръбс (на английски: Robert Howard Grubbs) (1942-2021) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2005 г. за работата му по олефиновата метатеза.[1]

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Гръбс е роден на 27 февруари 1942 г. във ферма в окръг Маршъл, Кентъки, близо до Калвърт Сити.[2][3] След края на Втората световна война семейството се премества в град Падука, където Робърт завършва средното си образование.[2][3]

След това е приет във Флоридския университет, където първоначално възнамерява да учи селско стопанство. Все пак, той е убеден от професор Мерл Батист да запише органична химия.[4] При него Гръбс започва да се интересува от възникването на химичните реакции.[3] През 1963 г. получава бакалавърска степен, последвана от магистърска степен през 1965 г.[4]

След това Гръбс се премества в Колумбийския университет, където работи с Роналд Бреслоу върху антиароматичността на циклобутадиена. Тази работа възбужда интереса му към металите и металоорганичните съединения, съдържащи въглерод-метални връзки. През 1968 г. защитава докторската си дисертация.

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Гръбс работи като сътрудник на Националните институти по здравеопазване в Станфордския университет в периода 1968 – 1969 г. Там той започва систематично да изследва каталитичните процеси в металоорганичната химия, която по това време е относително нова област на проучване.[3]

През 1969 г. е назначен в Мичиганския щатски университет, където започва да работи по олефиновата метатеза. До 1973 г. е асистент, а от 1973 до 1978 г. е доцент в университета.[5] През 1975 г. заминава за Института „Макс Планк“ за въглищни изследвания в Мюлхайм ан дер Рур, Германия, след като получава стипендия от фондацията „Александър фон Хумболт“.[6]

През 1978 г. Гръбс започва работа в Калифорнийския технологичен институт като професор по химия. Изследванията му са основно в областта на металоорганичната химия и синтетичната химия и засягат най-вече разработването на нови катализатори за олефиновата метатеза. При нея, катализаторът се използва за разрушаване на връзките на въглеродните молекули, които след това могат да образуват нови химични връзки по различен начин, създавайки нови съединения с уникални свойства.[4][7] Техниката може да използва за получаването на полимери, фармацевтични и нефтохимически продукти[8] и има широко приложение в съответните промишлености.[4]

Гръбс играе ключова роля в разработването на група рутениеви катализатори (сред които и т. нар. катализатор на Гръбс) за олефинова метатеза.[9] Той допринася и за развиването на „живата полимеризация“, при която способността за прекратяване на полимеризационната реакция се премахва. Полимерът продължава да се репликира, докато не се внесе потискащ агент.[10] Работата му кулминира в появата на първото поколение катализатор на Гръбс през 1995 г., днес наличен в търговската мрежа.[11][12][13] По-късно са разработени и второ поколение катализатори.[14][15] Освен това, Гръбс приема подхода на зелената химия при катализаторите си, за да намали риска за създаване на опасни вторични продукти.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Докато е в Колумбийския университет, Гръбс се среща с бъдещата си жена, Хелън О'Кейн, от която има три деца.[3][16]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Press Release, 5 October 2005 // NobelPrize.org. Посетен на 12 април 2016.
  2. ↑ а б Jackson Purchase Nobel Laureate // Архивиран от оригинала на 2021-12-20. Посетен на 12 април 2016.
  3. ↑ а б в г д Robert H. Grubbs – Biographical // NobelPrize.org. Посетен на 12 април 2016.
  4. ↑ а б в г A Gator wins Nobel in chemistry // The Gainesville Sun. 6 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 2016-04-21. Посетен на 14 април 2016.
  5. ↑ Robert H. Grubbs PhD Leadership Board // Посетен на 14 април 2016.[неработеща препратка]
  6. ↑ Chemistry Nobel Prize for two Humboldtians // 5 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 2018-11-14. Посетен на 2019-11-30.
  7. ↑ Axalta's Distinguished Lecture Series at the University of Pennsylvania Features Presentation on Methathesis Polymerization // Business Wire. 8 октомври 2015. Посетен на 14 април 2016.
  8. ↑ South Pasadena chemist wins national award for designing new catalysts // EurekaAlert. April 3, 2001. Архивиран от оригинала на 2016-04-15. Посетен на April 14 април 2016.
  9. ↑ Singh, Okram Mukherjee. Metathesis catalysts: Historical perspective, recent developments and practical applications // Journal of Scientific & Industrial Research 65 (December). 2006. с. 957 – 965. Посетен на 12 април 2016.
  10. ↑ Schrock, R. R. и др. Ring-opening polymerization of norbornene by a living tungsten alkylidene complex // Macromolecules 20 (5). September 1987. DOI:10.1021/ma00171a053. с. 1169 – 1172.
  11. ↑ Grubbs catalyst // Chemistry World. 28 януари 2015. Посетен на 15 април 2016.
  12. ↑ Schwab, Peter и др. A Series of Well-Defined Metathesis Catalysts–Synthesis of [RuCl2(CHR')(PR3)2] and Its Reactions // Angew. Chem. Int. Ed. Engl. 34 (18). 1995. DOI:10.1002/anie.199520391. с. 2039 – 2041.
  13. ↑ Schwab, Peter и др. Synthesis and Applications of RuCl2(=CHR')(PR3)2: The Influence of the Alkylidene Moiety on Metathesis Activity // Journal of the American Chemical Society 118. 1996. DOI:10.1021/ja952676d. с. 100 – 110.
  14. ↑ Astruc, Didier. The metathesis reactions: from a historical perspective to recent developments // New Journal of Chemistry 29 (1). 2005. DOI:10.1039/b412198h. с. 42. Архивиран от оригинала на 2016-06-16. Посетен на 12 април 2016.
  15. ↑ Wilson, Gerald O. и др. Stability of Second Generation Grubbs' Alkylidenes to Primary Amines: Formation of Novel Ruthenium-Amine Complexes // Advanced Synthesis & Catalysis 351 (11 – 12). 14 август 2009. DOI:10.1002/adsc.200900134. с. 1817 – 1825.
  16. ↑ Columbia News ::: Alumnus Robert Grubbs Wins Nobel Prize in Chemistry // Посетен на 21 юли 2016.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робърт_Гръбс&oldid=12067221“.