Уилард Либи

Уилард Либи Willard Libby
американски физикохимик
Роден	17 декември 1908 г. Гранд Вали, Колорадо, САЩ
Починал	8 септември 1980 г. Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Калифорнийски университет – Бъркли Принстънски университет
Работил	химик
Научна дейност
Област	радиоактивност
Работил в	Калифорнийски университет, Бъркли Чикагски университет Калифорнийски университет, Лос Анджелис
Видни студенти	Морис Санфорд Фокс Шерууд Роуланд
Награди	Нобелова награда за химия (1960)
Уилард Либи в Общомедия

Уилард Франк Либи (на английски: Willard Frank Libby) е американски химик, носител на Нобелова награда за химия (1960).

Биография

Уилард Либи е роден на 17 декември 1908 в Колорадо. Той завършва гимназия през 1926. През 1927 се премества в университета Бъркли, където учи до 1933, взимайки бакалавърска и докторска степен. Уилард Либи започва работа във факултета по химия към същия университет и през следващите десет години расте в кариерата, като става отначало асистент, а по-късно и професор по химия. В края на Втората световна война през 1945 приема поста на професор във факултета по химия в Института за ядрени изследвания (днес институт „Енрико Ферми“) към университета в Чикаго. На 30 юни 1959 Либи напуска Чикаго, за да стане професор по химия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където през 1962 става директор на Института по геофизика и планетарна физика. Той умира на 8 септември 1980.

По време на войната работи за проекта Манхатън, като усъвършенства метод за сепарация на изотопи на урана чрез газова дифузия.

Най-известни са научните резултати на Либи, свързани с радиовъглеродното датиране. Още от 1939 г. е установено, че космическите лъчи създават потоци неутрони при попадане в атмосферата на Земята. Атмосферният азот ги поглъща и се разпада до радиоактивния въглерод-14. Либи прави извод, че следи от въглерод-14 винаги съществуват в атмосферния въглероден диоксид. А тъй като последният непрекъснато се поглъща от растенията и става част от техните тъкани, растенията също трябва да съдържат следи от въглерод-14. Подобни разсъждения важат и за животните, хранещи се с растения. След като някой организъм умре, количеството въглерод-14 в неговите тъкани спира да нараства, а наличното количество започва да се разпада с постоянна скорост. Периодът на полуразпад на въглерод-14 е определен от Мартин Кеймън (Martin D. Kamen) на 5730 години, което дава възможност да се определи възрастта на организмите.

През 1946 г. Либи предлага метода за радиовъглеродно датиране, за който е удостоен с Нобелова награда за химия през 1960 г.

Библиография

• Arnold, J.R. and W. F. Libby. "Radiocarbon from Pile Graphite; Chemical Methods for Its Concentrations", Argonne National Laboratory, United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), October 10, 1946.
• W.F. Libby. Atmospheric Helium Three and Radiocarbon from Cosmic Radiation // Physical Review 69 (11–12). 1946. DOI:10.1103/PhysRev.69.671.2. с. 671–672.
• Libby, Willard F., Radiocarbon dating, 2d ed., University of Chicago Press, 1955.
• Libby, W. F. "Radioactive Fallout" United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), May 29, 1958.
• Libby, W. F. "Progress in the Use of Isotopes: The Atomic Triad – Reactors, Radioisotopes and Radiation", United States Department of Energy (through predecessor agency the Atomic Energy Commission), August 4, 1958.
• Libby, W. F. "History of Radiocarbon Dating", Department of Chemistry and Institute of Geophysics, University of California-Los Angeles, International Atomic Energy Agency, (August 15, 1967).
• Libby, W. F. "Vulcanism and Radiocarbon Dates", University of California-Los Angeles, National Science Foundation, October 1972.
• Libby, W. F. "Radiocarbon Dating, Memories, and Hopes", Department of Chemistry and Institute of Geophysics and Planetary Physics, University of California–Los Angeles, National Science Foundation, October 1972.
• Libby, W. F. Collected papers. Santa Monica, California, Geo Science Analytical, 1981. ISBN 978-0-941054-00-3. (7 тома)

Вижте също

• Списък на нобеловите лауреати