Ярослав Хейровски
| Ярослав Хейровски Jaroslav Heyrovský | |
| чешки физикохимик | |
 | |
| Роден |
20 декември 1890 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Вишехрадско гробище, Прага, Чехия |
| Националност |  Чехия |
| Учил в | Университетски колеж Лондон Карлов университет Сорбона |
| Научна дейност | |
| Област | Физикохимия |
| Работил в | Карлов университет |
| Известен с | откриването и развитието на полярографския аналитичен метод |
| Награди |  Нобелова награда за химия (1959) |
| Подпис |  |
| Ярослав Хейровски в Общомедия | |
Ярослав Хейровски (на чешки: Jaroslav Heyrovský) е първият чешки учен, удостоен с Нобелова награда за химия за 1959 година „за откритието на полярографията“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 20 декември 1890 година в Прага, Чехия. Изучава химия, физика и математика в Карловия университет в Прага, след което следва в Университетски колеж Лондон, където през 1913 г. завърша бакалавърска степен на науките. Проявява голям интерес към електрохимията. През 1918 г. приключва образованието си като няколко години по-късно получава втората си докторска степен. След завършване решава да присъедини на работа в Карловия университет, като с престоя си там е назначен за професор по физика. Няколко години след това се издига и до шеф на Полярографския институт. През 1963 г. се оттегля, но до смъртта си продължава да присъства ежедневно в института.
Още през 1947 и 1956 година той е номиниран за Нобелова награда за химия, получава я през 1959 г.
Умира на 27 март 1967 година в Прага на 76-годишна възраст.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Ярослав Хейровски е избран за член на Университетски колеж Лондон (1927), за почетен доктор на науките в Дрезденския технически университет (1955), университетите във Варшава (1956), Марсилия (1959) и Париж (1960). Също така става почетен член на Американската академия за изкуства и науки (1933), Унгарската академия на науките (1955), Индийската академия на науките в Бангалор (1955), Полската академия на науките във Варшава (1962), за член-корреспондент на Германската академия на науките в Берлин (1955), за член на Германската академия за естествени науки (1956), за чуждестранен член на Датската кралска академия на науките в Копенхаген (1962).
Хейровски е вицепрезидент на Международния съюз на физиците (1951 – 1957), президент и първи почетен член на Полярографското дружество в Лондон, почетен член на Полярографското дружество на Япония, Дружеството на химиците в Чехословакия, както и на тези на Полша, Австрия, Англия и Индия. В Чехословакия ученият е награден с Държавна премия първа степен (1951) и Ордена на република Чехословакия (1955, 1960).
Ярослав Хейровски чете лекции за полярографията в САЩ (1933), СССР (1934), Англия (1946), Швеция (1947), КНР (1958), ЮАР (1960) и Египет (1961). В негова чест со наречени кратер на Луната и минералът хейровскит.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- J. A. V. Butler; P. Zuman. Jaroslav Heyrovský. 1890 – 1967 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 13. 1967. DOI:10.1098/rsbm.1967.0008. с. 167 – 191.
- L. R. Sherman. Jaroslav Heyrovský (1890 – 1967) // Chemistry in Britain. December 1990. с. 1165 – 1167.
- F. Calascibetta. Chemistry in Czechoslovakia between 1919 and 1939: J. Heyrovský and the Prague Polarographic School // Centaurus 39 (4). 1997. DOI:10.1111/j.1600-0498.1997.tb00043.x. с. 368 – 381.
- P. Zuman. Electrolysis with a Dropping Mercury Electrode: J. Heyrovsky's Contribution to Electrochemistry // Critical Reviews in Analytical Chemistry 31 (4). 2001. DOI:10.1080/20014091076767. с. 281 – 289.
- J. Barek, A. G. Fogg, A. Muck, J. Zima. Polarography and Voltammetry at Mercury Electrodes // Critical Reviews in Analytical Chemistry 31 (4). 2001. DOI:10.1080/20014091076776. с. 291 – 309.
- Jiří Barek, Jiří Zima. Eighty Years of Polarography – History and Future // Electroanalysis 15 (5 – 6). 2003. DOI:10.1002/elan.200390055. с. 467 – 472.
|
