Акира Сузуки
| Акира Сузуки 鈴木 章 | |
| японски химик | |
 | |
| Роден |
12 септември 1930 г.
|
|---|---|
| Учил в | Университет Хокайдо |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Университет Хокайдо Университет Пърдю Уелски университет |
| Известен с | Реакция на Сузуки |
| Награди | Нобелова награда за химия (2010) |
| Акира Сузуки в Общомедия | |
Акира Сузуки (на японски: 鈴木 章) е японски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2010 г. През 1979 г. той публикува т. нар. реакция на Сузуки, при която арил- или винилборна киселина с арил- или винилхалид се катализира от паладиев комплекс.[1][2][3][4]
Ранен живот и образование
[редактиране | редактиране на кода]Сузуки е роден на 12 септември 1930 г. в Мукава на остров Хокайдо. Баща му умира, докато Акира е в средно училище. След това Сузуки следва химия в университета Хокайдо. Там той получава и докторската си степен, докато работи като асистент. Първоначално има намерение да следва математика, тъй като любимият му предмет в училище е аритметиката.[5] Все пак, срещата му с две книги му разпалва интереса към органичния синтез: Textbook of Organic Chemistry на Луис Физер и Hydroboration на Хърбърт Браун.[6]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]От 1963 до 1965 г. Сузуки работи по постдокторантска програма с Хърбърт Браун в университета Пърдю. След като се завръща в университета Хокайдо, той става професор там. Именно постдокторантският му опит го подтиква да изследва реакциите на съчетаване, което в крайна сметка го води до откритието на реакцията на Сузуки през 1979 г.[7] Нейните органични борни киселини с арилна и винилна група са стабилни спрямо водата и въздуха и лесни за боравене.[8] Пълният механизъм е изобразен по-долу:
След като се пенсионира от университета Хокайдо през 1994 г., Сузуки заема няколко позиции в други частни университети до 2002 г.[9] Освен това той е гост-професор в университета Пърдю през 2001 г., в Академия Синика и в Националния университет на Тайван през 2002 г.
През 2010 г. си поделя Нобелова награда за химия заедно с Ричард Хек и Еичи Негиши.[10]
Сузуки не си издава патент за едноименната реакция, тъй като смята, че изследванията му са издържани с правителствени пари.[11] Поради тази причина, технологията е широко разпространена и в днешно време е прилагана в много продукти.[12] Съществуват повече от 6000 труда и патента, свързани с реакцията на Сузуки.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ A new stereospecific cross-coupling by the palladium-catalyzed reaction of 1-alkenylboranes with 1-alkenyl or 1-alkynyl halides // Tetrahedron Letters 20 (36). 1979. DOI:10.1016/S0040-4039(01)95429-2. с. 3437 – 3440. Архивиран от оригинала на 2014-10-21.
- ↑ Miyaura, N.; Suzuki, A. Chem. Commun. 1979, 866.
- ↑ Suzuki, A. Pure Appl. Chem. 1991, 63, 419 – 422. (Review)
- ↑ Suzuki, A. J. Organometallic Chem. 1999, 576, 147 – 168. (Review)
- ↑ 『朝日小学生新聞』2010年10月8日
- ↑ а б 『朝日新聞』2010年10月7日
- ↑ 宮浦憲夫. 辻二郎先生, 鈴木章先生日本学士院賞を受賞 // 有機合成化学協会誌 62 (5). 有機合成化学協会, 2004. DOI:10.5059/yukigoseikyokaishi.62.410. 和書. с. 410.
- ↑ 世界の化学者データベース「鈴木章」
- ↑ Palladium-Catalyzed Cross-Coupling Reactions of Organoboron Compounds // Chemical Reviews 95 (7). 1995. DOI:10.1021/cr00039a007. с. 2457 – 2483. Архивиран от оригинала на 2016-09-12.
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 2010 // Royal Swedish Academy of Sciences, 6 октомври 2010. Посетен на 6 октомври 2010.
- ↑ 『朝日新聞』2010年10月7日
- ↑ 根岸・鈴木氏、特許取得せず...栄誉の道開く一因 // 読売新聞, 7 октомври 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 октомври 2010.
|
