Ерик Бециг
| Ерик Бециг Eric Betzig | |
| американски физик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Калифорнийски технологичен институт Университет „Корнел“ |
| Научна дейност | |
| Област | приложна физика |
| Работил в | Медицински институт Хауърд Хюз Калифорнийски университет – Бъркли |
| Награди | Нобелова награда за химия (2014) |
| Повлиян | Уилям Мьорнър |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.hhmi.org/scientists/eric-betzig |
| Ерик Бециг в Общомедия | |
Робърт Ерик Бециг (на английски: Robert Eric Betzig) е американски физик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2014 г. заедно с Уилям Мьорнър и Щефан Хел за разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.[1][2] Той е професор по физика и молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет – Бъркли.[3]
Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Бециг е роден на 13 януари 1960 г. в семейството на инженер в Ан Арбър, Мичиган. Като малък желае да работи в аерокосмическата индустрия, поради което записва специалност „Физика“ в Калифорнийския технологичен институт, завършвайки бакалавърската си степен през 1983 г. След това учи в университета „Корнел“, откъдето получава магистърска степен и докторска степен по приложна и инженерна физика съответно през 1985 г. и 1988 г. За докторантурата си се концентрира върху разработването на оптични микроскопи с висока разделителна способност, които да могат да надникнат отвъд теоретичното ограничение от 0,2 μm.[4][5][6]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]След като завършва докторантурата си, Бециг започва работа в Департамента за изследвания на физиката на полупроводниците към Bell Laboratories през 1989 г. По това време колегата му Уилям Мьорнър разработва първия оптичен микроскоп, който може да вижда обекти отвъд ограничението от 0,2 μm, но може да функционира само при температури, близки до абсолютната нула. Вдъхновен от изследванията на Мьорнър, Бециг извежда първите изображения на индивидуални флуоресцентни молекули при стайна температура, определяйки техните позиции на повече от 0,2 μm през 1993 г.[4]
През 1994 г. Бециг се разочарова от академичната общност и от несигурността на корпоративната структура на Bell Laboratories, което го подтиква да напусне и двете. След това прекарва известно време у дома, преди да се завърне отново на научната сцена.[7] По желание на баща си, през 1996 г. той заема позицията на вицепрезидент на научноизследователската дейност в семейната компания Ann Arbor Machine Company.[2] След множество разработки и харчене на пари покрай тях, той успява да продаде едва две устройства.[4][5][7][8]
През 2002 г. се завръща в областта на микроскопията, основавайки фирма в Окемос, Мичиган. Разработва микроскопията чрез фотоактивирана локализация – метод, контролиращ флуоресцентните протеини чрез светлинни пулсации за създаването на изображения с по-висока разделителна способност, отколкото е било възможно до този момент. Първия прототип създава за по-малко от два месеца със свой бивш колега от „Bell Laboratories“, Харалд Хес.[5]
През 2006 г. се присъединява към Медицинския институт „Хауърд Хюз“, където ръководи група за разработването на техники за флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност. Тя се използва за изучаване на разделянето на клетките в човешките ембриони.[2][9] През 2014 г. е удостоен с Нобелова награда за химия заедно с Уилям Мьорнър и Щефан Хел.[1][5][10]
През 2017 г. Бециг започва работа като преподавател в Калифорнийския университет – Бъркли.[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б The Nobel Prize in Chemistry 2014 // Nobelprize.org. Nobel Media AB, 8 октомври 2014. Посетен на 8 октомври 2014.
- ↑ а б в Eric Betzig Wins 2014 Nobel Prize in Chemistry // HHMI News. hhmi.org, 8 октомври 2014. Посетен на 8 октомври 2014.
- ↑ Eric Betzig | UC Berkeley Physics // Посетен на 18 юли 2019.
- ↑ а б в Eric Betzig // janelia.org. Janelia Farm Research Campus. Посетен на 8 октомври 2014.
- ↑ а б в г Nobel chemistry laureate's twisting path to molecular microscope breakthrough // Washington Post. 8 октомври 2014. Посетен на 19 август 2015.
- ↑ Betzig, Robert Eric. Nondestructive optical imaging of surfaces with 500 angstrom resolution. Cornell University, 1988. OCLC 79223216.
- ↑ а б Quitting + failures + a microscope in the living room = Nobel Prize // ars technicia. 10 април 2015. Посетен на 19 август 2015.
- ↑ Gewin, Virginia. Eric Betzig, group leader, Janelia Farm Research Campus, Howard Hughes Medical Institute, Leesburg, Virginia // Nature 440 (7083). 2006. DOI:10.1038/nj7083-578a. с. 578.
- ↑ The Nobel Prize in chemistry goes to three men who revolutionized microscopy // Washington Post. 8 октомври 2014. Посетен на 19 август 2015.
- ↑ EricBetzig: Chemist and Nobel Prize // Starmus. Посетен на 19 август 2015.
- ↑ Nobel Prize winner to join UC Berkeley faculty // Berkeley News, 27 септември 2016. Посетен на 28 септември 2016.
|
