Направо към съдържанието

Орляк (дем Долна Джумая)

(пренасочване от Орляк (Ном Сяр))
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Орляк (област Добрич).

Орляк
Στρυμώνικό
— село —
Гърция
41.0425° с. ш. 23.3169° и. д.
Орляк
Централна Македония
41.0425° с. ш. 23.3169° и. д.
Орляк
Сярско
41.0425° с. ш. 23.3169° и. д.
Орляк
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Надм. височина39 m
Население1645 души (2001 г.)
Официален сайтwww.strymoniko.com
Орляк в Общомедия

Орляк (изписване до 1945 Орлѣкъ, на гръцки: Στρυμωνικό, Стримонико, катаревуса: Στρυμωνικόν, Стримоникон, до 1927 Όρλιακο, Орляко, катаревуса Όρλιακον, Орлякон[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1645 жители (2001).

Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 65 километра от Солун, на десния бряг на река Струма (Стримонас) в североизточното подножие на Лахненските планини.[2]

На 2,5 km югозападно от Орляк, в Лахненските планини, са остатъците от крепостта Кале. Селото е споменато в 1321 година при преброяване на тема Солун: „εις το χωρίον τον Ουρλίακον“ (в село Урляк). Името има българска етимология - от орляк, „множество птици“.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според гръцки източници селото е основано от хора от планината Орляк, Гревенско, Мецово и Мъглен около 1000 година.[4] В XIX век Орляк е смесен българо-турски чифлик в Сярска каза на Османската империя. В 1878 година чифликът е купен от Георгиос Хаджигеоргиос, който привлича в него християни от околните села.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Орляк (Orliak) е посочено като селище в Сярска каза със 152 домакинства, като жителите му са 130 мюсюлмани и 340 българи.[5]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Орляк:

Орляк или Орлек е село християнско-мохамеданско; една църква, една джамия; християните са българи, мохамеданите - турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита, а от Сяр на 5 часа. Разположено е на пътя Сяр - Солун.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Орляк, на З от Секавче, при подножието на планината Карадаг (Мавровуни). Старят път за Солун вървял през това село; сега шосето го заобикаля. Тук има ханища за пътници. В Орляк имало фабрика за буби, сега затворена. Една част е чифлик на солунчанина Керим ефенди. Църква, в която се чете гръцки. Серският силогос напоследък обърнал сериозно внимание върху това важно село: поддържа 1 учителка. 70 къщи българе. Има и турци.[7]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Орляк има 600 жители българи и 450 турци.[8]

Всички християни от Орляк са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орляк (Orliak) живеят 1560 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 66 власи, 12 албанци, 102 цигани. В селото има 1 начално гръцко училище с 2 учители и 32 ученици.[9]

В 1909 година чифликът е продаден на жителите му.[4]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война селото е на фронтовата линия и жителите му се изселват в Негован и Лъгадина, като след войната в 1918 година се завръщат. Между селата Салтъкли и Орляк съществува британска военно-полева болница, която по-късно става Британско военно гробище. Край Орляк е изградено и британско военно летище.[10]

В 20-те години турското му население се изселва и в селото са заселени бежанци от Турция – 50-60 семейства малоазийски и понтийски гърци и 30 семейства от Източна Тракия (Трапезунд, Самсун, Смирна, Зигди, Кютахия).[4] В 1927 година селото е прекръстено на Стримоникон.

Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 911 жители,[4] от които 40 бежански семейства и 131 души.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Стримоникон.[12] В 1930 година е отворено новото училище.[13]

През Втората световна война селото е в германската окупационна зона. Селото пострадва в Гражданската война.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Орляк на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Харман търла[2] Χαρμάν Ταρλάν Алони Άλώνι[14] възвишение в Карадаг на ЮЗ от Орляк (416 m)[2]
Ени махала[2] Έρείπια Γενή Μαχαλέ Ерипия Ερείπια[14] бивше село в Карадаг на ЮЗ от Орляк[2]
Клисе тепе Κλισέ Τεπέ Палиоклиси Παληοκκλήσι[14]
Кулак тепе Κουλάχ Τεπέ Авти Αύτί[14]
Исар тепе Ίσάρ Τεπές Паратиритирион Παρατηρητήριον[14]
Чешме дере[2] Τσεσμέ Ντερέ Врисис Рема Βρύσης Ρέμα[14] река на З от Орляк, ляв приток на Орляшката река[2]
Мал тепе[2] Μάλ Τεπέ Амбелия Άμπέλια[14] възвишение на СЗ от Орляк (95 m)[2]
Мангила[2] Μαγγίλα Кастри Καστρί[14] възвишение на ЮИ от Орляк (142 m)[2][15]
Базник Μπαζινίκ Агонон Άγονον[14]
  • 1913 – ? души
  • 1920 – 669 души
  • 1928 – 911 души
  • 1940 – 1238 души
  • 1951 – 1647 души
  • 1961 – 1911 души[4]
  • 1971 – 1342 души
  • 1981 – 1304 души
  • 1991 – 1150 души[16]

Църквата „Свети Антоний“ е построена в 1703 година. В 1982 година изгаря, но още в същата година е възстановена. В 1972 година до нея е построена църквата „Св. св. Кирил и Методий“.[17]

Родени в Орляк
Починали в Орляк
  • Илия В. Галов, старши подофицер от 3 пехотен полк, убит на 30 септември 1916 г., роден в Ново село, Видинско
  • Рудолф фон Ешвеге (1895 – 1917), немски ас от Първата световна война
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Κάστρο Στρυμονικού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 февруари 2024 г. (на гръцки)
  4. а б в г д е ж Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό[неработеща препратка].
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  10. Хайдемарк, Георг. Бойни полети над Македония, издателство „Еделвайс прес“, Плевен, 2023, с. 24.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Ασχολίες κατοίκων[неработеща препратка].
  14. а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
  15. Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  16. Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Απογραφές[неработеща препратка].
  17. Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Εκκλησία Αγίου Αντωνίου[неработеща препратка].