Олимпиада на песента

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Олимпиада на песента“
Ολυμπιάδα τραγουδιού
Ολυμπιάς τραγουδιού
Стадион „Панатинайкос“, на който фестивалът се провежда (2021 г.)
Стадион „Панатинайкос“, на който фестивалът се провежда (2021 г.)
Информация
Мястостадион „Панатинайкос“, Атина, Гърция
ОснователиЙоргос Икономидис
Активни години1968 – 1973 г.
ДатаI. 26, 27 и 28 юли 1968 г.
II. 27, 28 и 29 юни 1969 г.
III. 10, 11 и 12 юли 1970 г.
IV. 9, 10 и 11 юли 1971 г.
V. 7, 8 и 9 юли 1972 г.
VI. 13, 14 и 15 юли 1973 г.
Жанрпоп/естрада
ОрганизаторЙоргос Икономидис

Шестте издания на международния музикален фестивал „Олимпиа̀да на песента̀“ (на гръцки: Ολυμπιάδα τραγουδιού или Ολυμπιάς τραγουδιού) се провеждат през летните месеци от 1968 до 1973 г. на стадиона „Панатинайкос“ в Атина, Гърция по време на военната диктатура в страната, продължила от 1967 до 1974 г. Събитието е замислено по образец на Фестивала на средиземноморската песен в Барселона. Друго значимо музикално мероприятие в страната по това време е Фестивалът на песента в Солун, на който обаче се явяват само гръцки изпълнители.[1]

Сред десетките страни, участвали в събитието, се нарежда и България, представена на някои от изданията от Мария Мицева (1969), Лили Иванова (1970), Йорданка Христова (1971) и Бисер Киров (1972).

Победители[редактиране | редактиране на кода]

Година Страна Изпълнител Песен
1968 Белгия Луи Нефс Iris („Ирис“)
1969 Гърция Гърция Клио Денарду Πού να 'ναι ο ίσκιος σου, Θεέ („Къде ли е сянката ти, Боже“)
1970 Югославия Югославия Люпка Димитровска Adio („Сбогом“)
1971 Бразилия Бразилия Клаудия Minha voz virá do sol da América („Гласът ми ще дойде от слънцето на Америка“)
1972 Австралия Джеф Филипс Gloria („Глория“)
1973 Канада Жули Арел Kamouraska („Камураска“)

Първо издание (1968 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Състои се на 26, 27 и 28 юли.

Участват 17 страни и 32 песни (в таблицата по-долу са изброени само тези, за които има налични данни).

Гърция представя 8 песни (3 от които се класират за финала), Италия – 4, Испания – 3, Франция и Турция – по 2, а Аржентина, Белгия, Великобритания, Германия, Египет, Израел, Мексико, Португалия и САЩ – по 1.

Журито е 17-членно с по един представител от всяка участваща страна.[2][3][4]

Гостуващи изпълнители извън надпреварата:

Награди:

  • I („Златен Аполон“), II и III награда (парични награди съответно от по 6600, 2660 и 1660 щатски долара)
  • I, II и III награда за изпълнител
  • седем медала и дипломи за композиторите и текстописците
Участници в първото издание
Място Страна Изпълнител Песен Точки
1-во Белгия Белгия Луи Нефс Iris („Ирис“) 118
2-ро Италия Джими Фонтана Se tu soffrissi quanto soffro io („Ако ти страдаше колкото страдам аз“) 100
3-то Великобритания Клоуда Роджърс Ask Anyone („Питай когото и да е“) 97
4-то Турция Ажда Пекан Özleyiş („Мъка“) 96
5-о Гърция Гърция Янис Пулопулос Μα τώρα, αγάπη μου („Но сега, любов моя“) няма данни
няма данни Зозо Кирязополу Ήρθες, αγάπη μακρινή (Ти дойде, далечна любов)
Алекос Пандас Φύγαν τα χρόνια („Отиват си годините“)
Фотис Димас Έχω μια αγάπη („Имам една любов“)
Дзени Вану Ξέχασες („Ти забрави“)
Мери Алексопулу Χωρίς αγάπη („Без любов“)
Зои Курукли Είχα μια ομορφιά („Имах една красота“)
Маринела Πέρα από σένα („Освен теб“)
Аржентина Луис Агиле La vida es así („Такъв е животът“)
Египет Самир ал-Искандарани فين الحب [Фе̄н ел-хобб] („Къде е любовта“)
Израел Александра רק לך [Рак леха] („Само за теб“)
Испания Испания Бруно Ломас El día („Денят“)
Хорхе Морел Tu guitarra („Твоята китара“)
Нурия Фелиу Senzillament („Просто“)
Италия Тони Далара Alma Maria („Алма Мария“)
Малта Енцо Гузман няма данни
Португалия Мадалена Иглезиаш Tu vais voltar („Ще се върнеш“)
Франция Ана Сен Клер Tant qu'il y aura des fleurs („Докато има цветя“)
Мишлин Рамет няма данни

Второ издание (1969 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Състои се на 27, 28 и 29 юни.

Участват 29 страни и 44 песни (в таблицата по-долу са изброени само тези, за които има налични данни).

Гърция представя 9 песни, Италия – 3, Испания, Франция, Великобритания и Турция – по 2, а Аржентина, Австрия, Белгия, Бразилия, България, Германия, Дания, Египет, Израел, Канада, Ливан, Малта, Нидерландия, Португалия, САЩ, Унгария, Финландия, Чехословакия, Чили, Швейцария, Швеция, ЮАР, Югославия и Япония – по 1.

Финалисти: Австрия, Бразилия, България, Гърция, Израел, Ливан, Португалия, Турция, Франция, Чехословакия, Япония[1][5][6]

Гостуващи изпълнители извън надпреварата: Шарл Азнавур, Иван Реброф, Амалия Родригеш, „Уолъс Кълекшън“

Награди:

  • I награда („Златен Аполон“) и по 60 000 драхми за композитора, текстописеца и изпълнителя
  • II награда – почетен медал и 30 000 драхми
  • III награда – 15 000 драхми
  • Награда за най-добър изпълнител: Саори Юки (Япония)
Участници във второто издание
Място Страна Изпълнител Песен
1-во Гърция Гърция Клио Денарду Πού να 'ναι ο ίσκιος σου, Θεέ („Къде ли е сянката ти, Боже“)
2-ро Ливан Мануел Мананкичан La guerre est finie („Войната свърши“)
3-то България България Мария Мицева L'allé des amoureux („Алеята на влюбените“)
4-то Турция Ажда Пекан Perhaps One Day („Може би някой ден“)
5-о Испания Испания Мичел Te bendigo („Благословя те“)
6-о Австрия няма данни
Бразилия Бразилия Бет Карвалю Rumo sul („Южен път“)
няма данни Аржентина Марио Клавер El viejo amor („Старата любов“)
Великобритания Доминик Кинг няма данни
Дейвид Каръл
Гърция Гърция Дакис Έρωτα παντοτινέ μου („Вечна обич моя“)
Марина Αντιγόνη („Антигона“)
Мария Дураки Γαλάζιοι τώρα οι ουρανοί („Сини са вече небесата“)
Янис Воядзис Είναι ένα βουνό („Има една планина“)
Мимис Раптис Αδυναμία μου („Безсилие мое“)
Никос Антониу Στάσου („Стой“)
Терис Хрисос Καλώς ήρθες, έρωτα („Добре дошла, любов“)
Ставрос Зорас Απόψε θυμήσου („Тази вечер помни“)
Египет Египет Шарифа Фадел няма данни
Израел Ализа Азикри
Испания Испания Хайме Морей Solo las rosas („Само розите“)
Италия Италия Фред Бонгусто Orgoglio („Гордост“)
Джо Сентиери няма данни
Тони Пинели Le due facce dell'amore („Двете лица на любовта“)
САЩ Роки Робъртс I Know You'll Come Running Back („Знам, че ще се върнеш пак“)
Турция Тайфун Sevmek İçin („За да обичаш“)
Франция Мишел Тор Rien qu'une larme („Просто една сълза“)
Дани Марко няма данни
Чехословакия Чехословакия Ева Пиларова Dám tisíc dukátů („Ще дам хиляда дуката“)
Република Южна Африка ЮАР Пол Стивънс
Югославия Югославия Зденка Вучкович Sretna sam („Щастлива съм“)
Япония Саори Юки 天使のスキャット [Тенши но скатто] („Райски скат“)

Трето издание (1970 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Състои се на 10, 11 и 12 юли.

Участват 39 страни и 40 песни (Гърция представя две; в таблицата по-долу са изброени само тези, за които има налични данни).

Австрия, Аржентина, Белгия, Боливия, Бразилия, България, Великобритания, Венецуела, Гамбия, Германия, Гърция, Дания, Египет, Замбия, Израел, Испания, Италия, Канада, Ливан, Люксембург, Малта, Мексико, Нидерландия, Португалия, Румъния, САЩ, Того, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Чехословакия, Чили, Швеция, Швейцария, Югославия, ЮАР, Ямайка, Япония.[7][8][9] Гостуващи изпълнители извън надпреварата:

Награди:

  • медал и парична награда от по 1000, 500 и 333 щатски долара за първите трима изпълнители
  • статуетка „Златен Аполон“ за авторите на песента Adio
  • почетни медали и по 1000$ за авторите на песента Teletema
  • почетни медали и по 500$ за авторите на песента I Could Give You the World
  • златен медал за най-добър аранжимент: Аугусто Алгеро-младши за песента El adiós в изпълнение на Нино Браво (Испания)
  • златна плоча за най-добро изпълнение: Лили Иванова с песента „Звезда“ (България)[10]
Участници в третото издание
Място Страна Изпълнител Песен Точки
1-во Югославия Югославия Люпка Димитровска Adio („Сбогом“) 186
2-ро Бразилия Бразилия Евиня Teletema („Телевизионна песен“) 178
3-то САЩ Джим Мансъл I Could Give You the World 154
4-то Испания Испания Нино Браво El adiós („Сбогуването“) 150
5-о България България Лили Иванова „Звезда“ (музика: Александър Йосифов, текст: Кръстьо Станишев) няма данни
няма данни Белгия Калинка няма данни
Венецуела Мирла Кастеянос Balada a papillón („Балада за пеперуда“)
Германия ГФР Алф Гарднер Ich glaube daran („Вярвам в това“)
Гърция Гърция Сакис Папаниколау Ένα καράβι από χαρτί („Хартиена лодка“)
Йована няма данни
Израел Ализа Азикри
Италия Италия Анджелика …e suonavano così („...и свиреха така“)
Мексико Раул Вале Avalancha („Лавина“)
Португалия Маркуш Паулу O homem e o mar („Човекът и морето“)
Румъния Румъния Маргарета Пъслару няма данни
Чехословакия Карел Гот Hej, hej, baby („Хей, хей, скъпа“)
Чили Хулио Сехерс няма данни
Швейцария Франсине
Република Южна Африка ЮАР Денис Джон My World Flew into Space („Светът ми литна в космоса“)
Ямайка няма данни
Япония

Четвърто издание (1971 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Състои се на 9, 10 и 11 юли.

Участват 40 страни от четири континента и 41 песни (Гърция представя две).[11][12]

  • От Европа: Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, Чехословакия, Швейцария, Швеция и Югославия.
  • От Азия: Израел, Иран, Ливан, Сирия, Турция, Южна Корея, Япония
  • От Африка: Египет, Родезия, Сенегал и ЮАР
  • От Америка: Аржентина, Бразилия, Канада, Мексико, САЩ и Чили

Гости извън надпреварата: Мирей Матийо, Джони Холидей, Масимо Раниери, Литъл Тони, сестри Кеслер, „Мармълейд“, „Голдън Гейт Куортет“

Награди:

  • парични награди за I, II и III място
  • награда за изпълнение (2-ра – Тониша, Португалия)
  • награда за най-добър аранжимент (1-ва – Тониша, Португалия)„
  • награда за най-популярен изпълнител (Джими Хелмс, САЩ)
Участници в четвъртото издание
Място Страна Изпълнител Песен
1-во Бразилия Клаудия Minha voz virá do sol da América („Гласът ми ще дойде от слънцето на Америка“)
2-ро Великобритания Саманта Джоунс We Must Forget („Трябва да забравим“)
3-то Израел Иланит שוב איתכם [Шув итхем] „Пак с теб“)
4-то Португалия Тониша Poema pena („Стихотворение болка“)
5-о Япония Роми Ямада 君の名はさくら [Кими но намае уа Сакура] („Казваше се Сакура“)
13-о Чехословакия Хелена Вондрачкова Mámin první bál („Първият бал на мама“)
няма данни Австрия Алфредо няма данни
Аржентина Хайро
Белгия Белгия Евлин Манюел
България България Йорданка Христова
Германия Джери Рикс
Гърция Гърция Терис Хрисос
Джими Макулис Άσε τις σκέψεις („Остави мислите“)
Дания Лиса Лин няма данни
Египет Египет Манар
Иран Иран Зиаоллах Херави Оруджи
Испания Испания Маркос Volverás („Ще се върнеш“)
Италия Италия Енио Санджусто няма данни
Канада Клод Стебан
Ливан Сами Кларк Please („Моля те“)
Люксембург Мари-Кристина няма данни
Малта Хелън Акуилина
Мексико Роберто Канторал
Нидерландия Лени Кур
Норвегия Иняр Хелен
Полша Полша Ирена Сантор
Зимбабве Родезия Денис Джон
Румъния Румъния Дойна Спатару
САЩ Джими Хелмс The Only Thing That Matters („Единственото важно нещо“)
Сенегал Ауа Си няма данни
Сирия Сирия Наим Хамди
Турция Шенай
Унгария Унгария Петер Мате
Финландия Анки Линдквист
Франция Франция Жан-Мари Леони
Чили Мариса
Швейцария Анита Траверси
Швеция Сия Льовгрен
Република Южна Африка ЮАР Питър Вий
Югославия Югославия Ибрица Юсич
Южна Корея Хьонми 별 [Пьол] („Звезда“)

Пето издание (1972 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Състои се на 7, 8 и 9 юли.

Участват 40 страни от пет континента с по една песен (в таблицата по-долу са изброени само тези, за които има налични данни).[13][14]

Гостуващи изпълнители и групи извън надпреварата:

Награди:

  • „Златен Аполон“
  • златни медали
  • златна плоча за най-добър изпълнител
  • златен медал за най-популярен изпълнител
  • награда за най-добър аранжимент (Мери Алексопулу, Гърция)
  • награда за най-добър изпълнител (Роки Шахан, Пакистан)
  • награда за най-добро изпълнение (Стан Борис, Полша)
Участници в петото издание
Място Страна Изпълнител Песен
1-во Австралия Джеф Филипс Gloria („Глория“)
2-ро Полша Стан Борис Wierzę drzewom („Вярвам на дърветата“)
3-то Гърция Мери Алексопулу Τώρα ειν' αργά („Сега е късно“)
4-то Пакистан Роки Шахан Hey, You Are My Sunshine („Хей, ти си моето слънце“)
5-о Канада Елън Карън Bye Bye, Country Pie („Чао-чао“)
6-о Люксембург Арт Съливан À toi („На теб“)
7-о Южна Корея Чонг Хунхи 너 (Nŏ, „Ти“)
8-о Великобритания Джоузеф Уорд Stranger in Town („Странник в града“)
9-о Испания Даниел Веласкес Yo te daré („Ще ти дам“)
10-о Югославия Югославия Кичо Слабинац Gitare, gitare („Китари, китари“)
няма информация Аржентина Пиеро няма данни
Белгия Белгия Ан Кристи няма данни
Бразилия Бразилия Сержиу Рикарду Canto americano („Американска песен“)
България България Бисер Киров няма данни
Дания Лиса Лин
Италия Италия няма данни
Турция Айшен Ердоган Gurbet („“)
Финландия Мариан няма данни
Франция Франция Дидие Маруани Le soleil est amoureux („Слънцето е влюбено“)
Чехословакия няма данни
Швеция Това Карсон
Шри Ланка Миньон и „Джетлайнърс“ ඔබ නිසා [Оба ниса] („Заради теб“)
Република Южна Африка ЮАР Денийз Фриймън Tell Me That It's Love („Кажи ми, че е любов“)
Япония няма данни

Шесто издание (1973 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Състои се на 13, 14 и 15 юли.

Участват 40 страни с по една песен (в таблицата по-долу са изброени само тези, за които има налични данни).[15][16][17]

Бразилският представител Агосчиню дус Сантус не успява да се яви на фестивала, тъй като на 11 юли – два дни преди провеждането на събитието – самолетът „Боинг 707“, с който певецът пътува от Рио де Жанейро за Париж, прави спешно кацане на пет километра от летище „Орли“, по време на което загиват 123 души, включително и той. След минута мълчание по време на втората вечер на фестивала оркестърът изпълнява мелодията на песента му.

Гостуващи изпълнители извън надпреварата: Пепино Ди Капри, Силви Вартан с Джони Холидей, Роки Робъртс, Коулман, Дигно Гарсия и сус Кариос, Алдемаро Ромеро и групата му „Онда Нуева“.

Присъждат се следните награди:

  • три големи награди в три категории:
    • за най-добър композитор,
    • най-добър текстописец
    • най-добър изпълнител,
  • седем почетни места,
  • три специални награди:
    • за най-добър изпълнител,
    • най-добър аранжимент,
    • най-популярен изпълнител (Юсън)
Участници в шестото издание
Място Страна Изпълнител Песен
1-во Канада Жули Арел Kamouraska („Камураска“)
2-ро Аруба Юсън Dirty Lady („Палава госпожица“)
3-то Югославия Югославия Радойка Шверко The Last Day of Summer („Последният ден от лятото“)
4-то Великобритания Мики Антъни May the Sun Never Set („Нека слънцето не залезе никога“)
8-о САЩ Натали Кол Tell It to My Face („Кажи го в лицето ми“)
няма информация Австралия Боби Марчини No Tomorrow („Няма утре“)
Аржентина Луис Агиле Camina, camina („Върви, върви“)
Барбадос Лес Карлтън няма данни
Бразилия Бразилия Агосчиню дус Сантус Paz sem cor („Мир без сърце“)
Венецуела Венецуела Елайса Ромеро Tú y yo formamos una multitude („Ти и аз образуваме мнозинство“)
Гърция Гърция Терис Хрисос Σ' αγαπώ δυο φορές („Обичам те два пъти“)
Дания Лиза Лин няма данни
Израел Ализа Азикри שם [Шам] („Там“)
Испания Испания Хуан Мануел Me marcharé („Ще вървя“)
Италия Италия Роберто Калегаро Il coraggio di tornare („Смелостта да се завърна“)
Нидерландия Леон де Грааф Too Bad, Anastasia („Много жалко, Анастейша“)
Полша Полша Зджислава Сошницка Byłam ptakiem („Бях птица“)
Румъния Румъния Аурелиан Андрееску Alerg printre stele („Тичам сред звездите“)
Турция Айла Алган To Be or Not to Be („Да бъдеш или да не бъдеш“)
Унгария Унгария Шаролта Залатнай няма данни
Финландия Сейя Симола I'll Cry Today („Ще плача днес“)
Франция Франция Даниел Видал Je pense à lui („Мисля за него“)
Швеция Лайла Вестерсунд няма данни

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Евангелина Мафей. 1968 - 1973 - OLIMPÍADA MUNDIAL DE LA CANCIÓN EN ATENAS – GRECIA // diskoryxeion.blogspot.com, 26 април октомври 2011 г. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  2. ↑ Τεκμήριο D3793 // Национален аудиовизуален архив. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  3. ↑ Фондас Трусас. 1η ΟΛΥΜΠΙΑΣ ΤΡΑΓΟΥΔΙΟΥ «γύψινα» πανηγύρια // diskoryxeion.blogspot.com, 14 октомври 2010 г. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  4. ↑ Майк Хенъси. "Iris", Belgians' Tune, Takes Greek Festival; Sung by Neefs // сп. „Билборд“. 10 август 1968 г. p. 48. Посетен на 3 май 2024 г. (на английски)
  5. ↑ Фондас Трусас. 2α ΟΛΥΜΠΙΑΣ ΤΡΑΓΟΥΔΙΟΥ // diskoryxeion.blogspot.com, 1 юни 2011 г. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  6. ↑ Τεκμήριο D1744 // Национален аудиовизуален архив. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  7. ↑ Фондас Трусас. 3η ΟΛΥΜΠΙΑΣ ΤΡΑΓΟΥΔΙΟΥ // diskoryxeion.blogspot.com, 6 ноември 2011 г. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  8. ↑ Τεκμήριο D1827 // Национален аудиовизуален архив. Посетен на 1 април 2024 г. (на словенски)
  9. ↑ Yugoslavia's "Adio" Captures Greece Olympiad of Song // сп. „Билборд“. 1 август 1970 г. p. 58. Посетен на 3 май 2024 г. (на английски)
  10. ↑ Лили Иванова – Награди // lili.bg. Посетен на 1 април 2024 г.
  11. ↑ Фондас Трусас. 4η ΟΛΥΜΠΙΑΣ ΤΡΑΓΟΥΔΙΟΥ // diskoryxeion.blogspot.com, 27 декември 2012 г. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  12. ↑ Брайън Мълигън. Audience Disapproval at Song Olympiad // сп. „Билборд“. 24 юли 1971 г. p. 46. Посетен на 3 май 2024 г. (на английски)
  13. ↑ Τεκμηρίο D3377 // Национален аудиовизуален архив, 17 юли 1972 г. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  14. ↑ Фондас Трусас. 5η ΟΛΥΜΠΙΑΣ ΤΡΑΓΟΥΔΙΟΥ // diskoryxeion.blogspot.com, 29 юли 2013 г. Посетен на 3 май 2024 г. (на гръцки)
  15. ↑ Фондас Трусас. 6η (και τελευταία) ΟΛΥΜΠΙΑΔΑ ΤΡΑΓΟΥΔΙΟΥ // diskoryxeion.blogspot.com, 29 април 2014 г. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  16. ↑ Τεκμήριο D1946 // Национален аудиовизуален архив. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  17. ↑ Olympiad Prize to Canadian // сп. „Билборд“. 11 август 1973 г. Посетен на 3 май 2024 г. (на английски)
     Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Култура“         Портал „Култура“    
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Olimpíada de la Canción de Atenas в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Олимпиада_на_песента&oldid=12224740“.