Направо към съдържанието

Ирена Сантор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ирена Сантор
Irena Santor
Ирена Сантор през 1970 г.
Ирена Сантор през 1970 г.
Информация
Родена
Ирена Вишневска
9 декември 1934 г. (89 г.)
От Полша
Стилпоп
Професиипевица
Гласколоратурен мецосопран
Активност1949 – 2021 г.
Музикален издател„Пронит“, „Муза“, „Поматон“ и други
Свързани изпълнителиМазовше
Уебсайтirenasantor.pl
Ирена Сантор в Общомедия

Ирѐна Са̀нтор (на полски: Irena Santor; Папово Бискупе, 9 декември 1934 г.) е полска певица.

От 1951 г. членува в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Мазовше“, а от 1959 г. е самостоятелна поп певица. През годините издава множество албуми и записва редица дуети с други полски изпълнители. Награждавана е на местни и чуждестранни музикални мероприятия. Изнася концерти в повечето страни в Европа, в Северна и Южна Америка, Азия и Австралия. Осъществява многобройни записи за Полското радио, а една от първите ѝ песни е Straciłam twe serce („Загубих сърцето ти“) по музика на Владислав Шпилман и текст на Людвик Старски.

През юли 2021 г. съобщава официално, че слага край на дългогодишната си творческа дейност. През ноември следващата година е издадена последната ѝ песен, изпълнена в дует с Михал БайорTrzy drzewka („Три дръвчета“), включена в дебютния албум на певеца.

Тя е първата полска певица, удостоена със званието „Доктор хонорис кауза“.[1] Почетна гражданка е на Солец Куявски (2005 г.), Варшава (2013 г.) и родното си Папово Бискупе (2014 г.).[2][3]

Родена е като Ирена Вишнѐвска (на полски: Irena Wiśniewska) в село Папово Бискупе, но още следващата година семейството се премества в Солец Куявски. След избухването на Втората световна война членове на немската организация „Зелбстшуц“ („Самоотбрана“) убиват баща ѝ Бернард.

През 1948 г. заедно с майка си заживява в курортния град Поляница-Здруй, където учи в Гимназията по стъклообработване. След това учи в Професионалното училище по стъкларска промишленост в Шчитна. Още тогава учителките ѝ ѝ предлагат да се посвети на пеенето. Възползвайки се от престоя на диригента Зджислав Гужински в града, който по това време работи към операта в Познан, една от учителките моли музиканта да прослуша ученичката ѝ. Гужински разпознава дарбата ѝ и праща препоръчително писмо до основателя на Състава за народни песни и танци „Мазовше“ Тадеуш Сигетински. Ирена се присъединява към „Мазовше“ през 1951 г. В състава се запознава с цигуларя и концертмастор на радио оркестъра Станислав Сантор, който става впоследствие първият ѝ съпруг. В училището в село Отрембуси, където е седалището на „Мазовше“, учи заедно с актрисата Лидия Корсакувна. Оперната певица Ванда Верминска ѝ преподава техника на естрадното пеене.

След като напуска „Мазовше“ през 1959 г., започва самостоятелната си естрадна кариера. Първата ѝ самостоятелна изява пред публика е по време на 50-ото издание на прослушването „Згадуй-Згадуля“ през декември 1959 г. в Конгресната зала на Двореца на културата и науката във Варшава. По поръчка на композитора Владислав Шпилман сред първите песни, които записва, се открояват Maleńki znak („Мъничък знак“) и Embarras („Амбара“ или „Срам“), за които печели две награди на 1-вия Международен музикален фестивал в Сопот през 1961 г. На 5 ноември същата година претърпява пътно произшествие на път от Лудж за Варшава. Управляваната от композитора и пианист Йежи Абратовски кола се подхлъзва и се удря в дърво, вследствие на което съпругата му, певицата Людмила Якубчак, загива, а Абратовски и Сантор се разминават с леки наранявания.

През 1963 г. е замислено Ирена да участва на 1-вия Национален фестивал на полската песен (НФПП) в Ополе, но цената за изпращането на самолет за нея до Познан е твърде висока за организаторите на фестивала и участието ѝ не се осъществява.

През тези години работи заедно с кабарет „Вагабунда“, „У Керджолка“ и „Карузеля Варшавска“. През 1965 и 1966 г. участва в театър „Сирена“ и „Атенеум“ и играе в представленията Zróbmy coś („Да направим нещо“), Kram z piosenkami („Щанд с песни“), Inne czasy („Други времена“) и Ćwierć za kominem („Кварталът зад комина“).

През юни 1966 г. печели I и II награда на 4-тия НФПП в Ополе за песента Powrócisz tu („Ще се върнеш тук“), която се превръща в една от най-знаковите в творчеството ѝ. В края на октомври участва в международния конкурс на 1-вия Международен фестивал на песента в Рио де Жанейро (Бразилия), представяйки песента Tak daleko już jesteśmy („Толкова далеч сме вече“), но не успява да се класира за финала.[4]

През тези години изнася множество телевизионни рецитали, благодарение на които участва във филма Przygoda z piosenką („Случка с песен“) на Станислав Барея от 1968 г. Същата година тя и Йежи Поломски оглавяват ежегодната анкета за най-популярни изпълнители сред полската диаспора в САЩ.[5]

През юли 1971 г. участва на международния фестивал „Олимпиада на песента“ в Атина (Гърция),[6] а през ноември – на Световния фестивал за популярна песен в Токио (Япония) с песента Może już jutro („Може би утре вече“), за която печели награда.[7]

Ирена Сантор през 2016 г.

Първият съпруг на певицата е Станислав Сантор (поч. 1999 г.), който е концертмайстор и цигулар на Оркестъра на Полското радио и телевизия под ръководството на диригента Стефан Рахон. Двамата се женят през 1958 г. и след 19 години брак се развеждат, но остават в приятелски отношения. През 2021 г. певицата споделя, че от връзката си с него през 1959 г. е родила дъщеря си Силвия, която обаче умира два дни след раждането си. Внезапната ѝ смърт става причина бракът на двамата да се разпадне.

След него дългогодишен неин спътник е актьорът Збигнев Корполевски (1934 – 2018 г.), с когото се запознава във варшавския театър „Сирена“, на който впоследствие става директор.

На 6 април 2000 г. научава, че ѝ е открит рак на гърдата. Не скрива болестта и се впуска в акция за насърчаване на жените да си правят редовни гинекологични и мамографски изследвания. В нейния случай ракът е открит в първия си стадий на развитие и операцията във варшавския онкологичен център се оказва успешна.

Кръстница е на Юлия – дъщерята на певицата Луция Прус.

Колекционира кехлибарени изделия и скъпоценни камъни. Притежава голяма колекция от свои карикатури.

  • 1960 – Piosenki przy kawie (съвместен с Йежи Поломски)
  • 1961 – Rendez-vous z Ireną Santor
  • 1965 – Halo, Warszawo!
  • 1965 – Dzień dobry, piosenko
  • 1966 – Piosenki stare jak świat (Old Hits)
  • 1967 – Powrócisz tu…
  • 1968 – Zapamiętaj, że to ja…
  • 1969 – Wśród nocnej ciszy… Kolędy i pastorałki śpiewa Irena Santor
  • 1970 – Dla ciebie śpiewa Irena Santor
  • 1972 – Witaj, gwiazdko złota
  • 1972 – Moja Warszawa
  • 1972 – Z tobą na zawsze
  • 1973 – Jubileusz
  • 1975 – Irena Santor
  • 1977 – Baśnie Andersena w piosence
  • 1978 – Irena Santor
  • 1979 – Telegram miłości
  • 1981 – C.D.N.
  • 1982 – Przeboje pana Stanisława
  • 1985 – Irena Santor w piosenkach Ryszarda Szeremety
  • 1990 – Biegnie czas
  • 1996 – Duety
  • 2000 – Santor Cafe
  • 2002 – Jeszcze
  • 2010 – Kręci mnie ten świat
  • 2014 – Zamyślenia
  • 2014 – Punkt widzenia

Признания и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б Полска агенция по печата. Irena Santor doktorem honoris causa Akademii Muzycznej w Łodzi // pap.pl, 31 май 2017 г. Посетен на 31 май 2024 г. (на полски)
  2. а б Sylwetki Honorowych Obywateli m.st. Warszawy // um.warszawa.pl. Посетен на 31 май 2024 г. (на полски)
  3. а б Александра Шиманска. Irena Santor Honorową Obywatelką Gminy Papowo Biskupie // papowobiskupie.pl, септември 2014 г. Посетен на 31 май 2024 г. (на полски)
  4. Еванхелина Мафей. 1966 – I Festival Internacional da Canção Popular (cont.) // festivalesdempb.blogspot.com, 8 декември 2010 г. Посетен на 31 май 2024 г. (на испански)
  5. From the Music Capitals of the World: Warsaw // сп. „Билборд“. worldradiohistory.com, 23 март 1968 г. p. 48. Посетен на 31 май 2024 г. (на английски)
  6. Фондас Трусас. 4η ΟΛΥΜΠΙΑΣ ΤΡΑΓΟΥΔΙΟΥ // diskoryxeion.blogspot.com, 27 декември 2012 г. Посетен на 1 юни 2024 г. (на гръцки)
  7. а б 第2回世界歌謡祭 World Popular Song Festival in Tokyo '71 // yamaha-mf.or.jp. Посетен на 31 май 2024 г. (на японски)
  8. а б в г д е Nagrody, odznaczenia, wyróżnienia // irenasantor.pl. Посетен на 31 май 2024 г. (на полски)
  9. Радослав Кончински. Bursztynowy Słowik w zamku w Malborku. To i inne dzieła sopockiego artysty można oglądać na nowej wystawie // в. „Дженник Балтицки“. dziennikbaltycki.pl, 18 май 2023 г. Посетен на 31 май 2024 г. (на полски)
  10. Gloria Artis dla twórców // в. „Жечпосполита“, 15 декември 2007 г. Посетен на 31 май 2024 г. (на полски)
  11. Diamentowy Mikrofon dla Ireny Santor // jedynka.polskieradio.pl, 16 юни 2013 г. Посетен на 31 май 2024 г. (на полски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Irena Santor в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​