Амалия Родригеш

Амалия Родригеш Amália da Piedade Rebordão Rodrigues
португалска певица
Родена	23 юли 1920 г. Лисабон, Португалия
Починала	6 октомври 1999 г. Лисабон, Португалия
Погребана	Лисабон, Португалия
Активен период	от 1939 г.
Псевдоним	a Rainha do Fado a voz de Portugal
Награди	кавалер на Почетния легион
Подпис
Уебсайт	amaliarodrigues.pt Страница в IMDb
Амалия Родригеш в Общомедия

Ама́лия Родри́геш (на португалски: Amália da Piedade Rebordão Rodrigues) е известна португалска певица, наричана „Кралицата на фадо“ и „Гласът на Португалия“.

Биография

Родена е на 1 юли (по други данни на 23 юли] 1920 г. в Лисабон, квартал Алкантара, в бедно многодетно семейство, пето дете (от девет). Израства под грижите на баба си по майчина линия. Дебютира през 1938 г., а през 1940 г. се омъжва за китариста Франсишку да Крус.

Кариера

Първите си записи Амалия прави през 1945 г. в Бразилия, където концертира с огромен успех в продължение на 4 месеца. През 1949 г. гастролира в Париж, а през 1956 г. повторно, този път в знаменитата зала „Олимпия“.

През живота си записва 170 албума.

През 1947 г. се снима в киното – първата ѝ роля е в музикалната драма на Армандо де Миранда „Черните плащове“ (1947). През 1955 г., ролята ѝ във филма на френския кинорежисьор Анри Верне „Лисабонските влюбени“ ѝ носи европейска известност. За последен път се снима във фантастичния филм на Вим Вендерс „До края на света“ (1991 г.).

В периода 1950 – 1970 г. концертира в Ню Йорк, Лондон, Дъблин, Триест, Рим, Берн, Токио, Москва.

През 1980-те се изявява и като композитор.

През 1990 г. Родригеш напуска сцената. След смъртта ѝ през 1999 г. прахът ѝ е пренесен в Националния пантеон на Португалия.

Признание

В чест на петдесетгодишнината от сценичните изяви на Амалия Родригеш, тя получава през 1989 г. почетната награда на президента на Португалия Марио Соареш.

Удостоена е с лична аудиенция от папа Йоан Павел II.

За Амалия Родригес

За нея са заснети документалните филми на Бруно де Алмейда „Амалия Родригеш в Ню-Йорк“ (1991 г.), „Амалия на Световното изложение през 1998 г.“ (1998 г.), „Амалия Родригеш: ето какъв странен живот“ (1995 г.), „Изкуството на Амалия“ (2000 г.).

Дискография

• Perseguição, 1945.
• Tendinha, 1945.
• Fado do Ciúme, 1945.
• Ai Mouraria, 1945.
• Maria da Cruz, 1945.
• Ai Mouraria, 1951/1952.
• Sabe-se Lá, 1951/1952.
• Novo Fado da Severa, 1953.
• Una Casa Portuguesa, 1953.
• Primavera, 1954.
• Tudo Isto é Fado, 1955.
• Foi Deus, 1956.
• Amália no Olympia, 1957.
• Povo que Lavas no Rio, 1963.
• Estranha Forma de Vida, 1964.
• Amália Canta Luís de Camões, 1965 (песни по стиховете на националния класик Луис де Камоенс).
• Formiga Bossa Nossa, 1969.
• Amália e Vinicius, 1970 (с бразилския поет и композитор Винисиус ди Морайс).
• Com que Voz, 1970.
• Fado Português, 1970.
• Oiça Lá ó Senhor Vinho, 1971.
• Amália no Japão, 1971.
• Cheira a Lisboa, 1972.
• Amália no Canecão, 1976.
• Cantigas da Boa Gente, 1976.
• Lágrima, 1983.
• Amália na Broadway, 1984 (концерт в САЩ).
• Obsessão, 1990.
• Lisboa a Noite, 1992.

Избрани произведения

• O Melhor de Amália – Estranha Forma de Vida, 1985.
• O Melhor de Amália volume 2 – Tudo Isto é Fado, 1985.
• Segredo, 1997 (записи 1965 – 1975 г.).
• Fado Amalia, 2001.
• A Rainha do Fado, 2002.

Външни препратки

• Сайт на Амалия Родригеш
• Страница на Родригеш на сайта IMDB
• ((fr)) Списък с биографични източници
• ((fr)) fr.1051.info Архив на оригинала от 2015-10-29 в Wayback Machine.
• ((fr)) Дискография