Направо към съдържанието

Шарл Азнавур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шарл Азнавур
Charles Aznavour
френски музикант
Азнавур във Варшава, 2014 г.
Роден
Шанур Вахинаг Азнавурян
Починал
1 октомври 2018 г. (94 г.)
Мурие, Франция
ПогребанФранция
Етносарменци[1]
Религияхристиянство
Националност Франция
Музикална кариера
СтилШансон, джаз, поп
Инструментивокал
Гласбаритон
Активност1933 – 2018
Лейбъл„И Ем Ай“, „Мъркюри Рекърдс“, Telefunken, Barclay, Reprise Records, Philips Records, Tréma, Odeon, RGE, Pathé-Marconi
Семейство
СъпругаМишелин Рюгел (1946 – 1952)
Евелин Плеси (1956 – 1960)
Уле Торсел (1967 – 2018)
ДецаСеда Азнавур (1947-)
Шарл Азнавур мл. (1952 – )
Патрик Азнавур (1956 – 1981)
Катя Азнавур (1969-)
Миша Азнавур (1971-)
Николà Азнавур (1977-)
Уебсайтaznavourfoundation.org
Шарл Азнавур в Общомедия

Шарл Азнавур (на френски: Charles Aznavour; на арменски: Շառլ Ազնավուր) е френски певец и композитор от арменски произход, писател, поет и актьор.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Азнавур е роден в Париж на 22 май 1924 г. в семейството на арменски имигранти. Рожденото му име е Шанур Вахинаг Азнавурян (на арменски: Շահնուր Վաղինակ Ազնավուրյան). Докато е още в ранна възраст, неговите артистични родители го въвеждат в света на театъра.

Той започва да пее на 9 години и скоро приема артистичното име Азнавур. За неговия пробив помага Едит Пиаф, която го чува да пее и го взема със себе си на турне във Франция и САЩ. Често наричан „френският Франк Синатра“, Азнавур създава песни преди всичко за любовта. Той е написал над 1000 песни и мюзикъли, направил е над 100 записа и е играл в 70 филма. Азнавур пее на 5 езика и е един от най-известните френски певци зад граница, като е изпълнявал песни в Карнеги Хол и на други известни места по света. Според резултатите от съвместна анкета на списание Time и CNN, проведена в цял свят през 1998 г., Азнавур е признат за най-добрия поп изпълнител на XX век, изпреварвайки Елвис Пресли и Боб Дилън.[2]

На 90-годишна възраст, през октомври 2014 г., Шарл Азнавур изнася с изключителен успех двучасов концерт в Москва.

През 1996 г. на Шарл Азнавур е отредено място в американската Зала на славата за автори на песни.

През 2009 г. певецът се съгласява да стане посланик на Армения[3] в Швейцария (Азнавур живее от 1976 г. в Женева).[4]

Азнавур се е женил три пъти: през 1946 г. – за Мишелин Рюгел, през 1956 г. – за Евелин Плеси, и през 1967 г. – за шведката Уле Торсел. Има 6 деца: Седа (Патриция, р. 1947), Шарл (р. 1952), Патрик (1956 – 1981), и от последния си брак – Катя (р. 1969), Миша (р. 1971) и Никола̀ (р. 1977).

Той често обича да се шегува с физиката си, по-специално с ниския си ръст. Висок е само 160 cm, и за него това е постоянен източник на шеги.

На 30 ноември 2017 г. Шарл Азнавур в съпровод на оркестъра си изнася 100-минутен концерт без антракт в зала Арена Армеец София.

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Charles Aznavour chante... Charles Aznavour (1953)
  • Charles Aznavour chante Charles Aznavour, vol.2 (1955)
  • Charles Aznavour chante Charles Aznavour, vol.3 (1956)
  • Bravos du music-hall à Charles Aznavour (1957)
  • C'est ça (1958)
  • Charles Aznavour (Les deux guitares) (1960)
  • Charles Aznavour (Je m'voyais déjà) (1961)
  • Charles Aznavour (Il faut savoir) (1961)
  • Charles Aznavour accompagné par Burt Random et Paul Mauriat (1962)
  • Qui? (1963)
  • La mamma (1963)
  • Charles Aznavour, volume 1 (1964)
  • Charles Aznavour, volume 2 (1964)
  • Charles Aznavour, volume 3 (1964)
  • Charles Aznavour Accompagné Par Paul Mauriat Et Son Orchestre (1964)
  • Aznavour 65 (1965)
  • Charles Aznavour (La bohème) (1966)
  • De t'avoir aimée... (1966)
  • Entre deux rêves (1967)
  • J'aime Charles Aznavour, vol.4 (1968)
  • Désormais... (1969)
  • Non, je n'ai rien oubilé (1971)
  • Idiote je t'aime... (1972)
  • Charles Aznavour raconte aux enfants... Le géant égoïste (1973)
  • Visages de l'amour (1974)
  • Hier... encore (1975)
  • Voilà que tu reviens (1976)
  • Je n'ai pas vu le temps passer... (1978)
  • Un enfant est né... (1978)
  • Autobiographie (1980)
  • Je fais comme si... (1982)
  • Une première danse/La légende de Stenka Razine (1982)
  • Charles chante Aznavour et Dimey (1983)
  • Aznavour (Embrasse-moi) (1986)
  • Aznavour (Je bois) (1987)
  • L'éveil, vol.1 (1989)
  • L'élan, vol.2 (1989)
  • L'envol, vol.3 (1989)
  • Aznavour 92 (1991)
  • Toi et moi (1994)
  • Pierre Roche/Charles Aznavour (1996)
  • Plus bleu... (1997)
  • Jazznavour (1998)
  • Aznavour 2000 (2000)
  • Je voyage (2003)
  • Insolitement vôtre (2005)
  • Colore ma vie (2007)
  • Duos (2008)
  • Charles Aznavour and The Clayton Hamilton Jazz Orchestra (2009)
  • Aznavour toujours (2011)
  • Encores (2015)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Le temps des Avants, Flammarion, 10/2003
    • „Доброто старо време“, ИК „Изток Запад“, 2003 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Арменска съветска енциклопедия.
  2. ↑ Charles Aznavour: A chat with the legendary performer, winner of the TIME 100 Online poll as the Entertainer of the Century // TIME. 9 юли 1998. Посетен на 1 октомври 2017.
  3. ↑ Съобщение на Интерфакс
  4. ↑ Aznavour: „J'ai été poussé à vivre en Suisse“ // lematin.ch. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 12 май 2015.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шарл_Азнавур&oldid=12370076“.