Направо към съдържанието

Енцо Гузман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енцо Гузман
Enzo Gusman
Енцо Гузман през 2006 г.
Енцо Гузман през 2006 г.
Информация
Роден
От Малта
Починал
18 декември 2021 г. (74 г.)
Стилпоп
Професиипевец, композитор, радиоводещ, банкер

Ѐнцо Гу̀зман (среща се и като Гу̀сман; на малтийски: Enzo Gusman; Слима, 9 август 1947 г. – Мисисога, 18 декември 2021 г.) е известен малтийски певец, композитор, радиоводещ и банкер. Представя страната си на редица музикални фестивали по света, включително и на „Златният Орфей“ в България.

Когато е 13-годишен, е открит от малтийския комедиен актьор Джони Наваро, който го кани да участва в радиопрограмата „Тик так“, излъчвана по местното радио „Редифюжън“. Първата му победа на музикална надпревара е в Сицилия, когато е на 17 години. Средното си образование получава в лицея в Хамрун, а висшето – в Малтийския университет в Мсида.[1]

През 1964 г. става вокалист на поп групата „Дъ Бойс“. През 1965 г. започва да работи като банкер към „Барклейз“. Дебютира на Малтийския песенен фестивал през ноември 1966 г. с песента Int („Ти“), с която печели. Оттогава участва няколко пъти на мероприятието, печелейки още четири пъти: през 1974 г. – с Paċi fid-dinja („Мир в света“), през 1976 г. – с Tifkiriet tagħna t-tnejn („Спомени за нас двамата“), през 1995 г. – с Din għalikom… il-ħbieb tiegħi („Това е за вас… приятели мои“), и през 2000 г. – с Nittama („Надявах се“). Рекордът му от пет победи е постигнат само от Ренато Микалеф. През 1969 г. представя седмичния италиански хитпарад по радиото.

През 1976 г. води всекидневното предаване Bejn il-Ħbieb („Между приятели“) по станция „Гласът на приятелството и солидарността“. През тези години се жени за певицата Кармен Скембри, от която има две дъщери – Йохана и Грета. Семейството емигрира в Канада през декември 1979 г., където Енцо работи като банкер за различни банки, включително и „Ситибанк“,[2] а през 1980 г. – като радиоводещ по многоезичната станция „ЧИН“. Около началото на 90-те години се завръща се в родината си.

Вследствие на победите си на малтийския фестивал е замислено да представи страната си на песенния конкурс на „Евровизия“ на изданията през 1974 и 1976 г. с песните Peace in the World и Sing Your Song, Country Boy, но поради оттеглянето на Малтийската телевизия от конкурса участието му така и не се осъществява.

През годините се представя на множество международни фестивали. През 1976 и 1977 г. участва в международния конкурс на „Златният Орфей“ в България. По време на първото си участие изпълнява песните If („Ако“; музика и текст: Дейвид Гейтс, аранжимент: Развигор Попов) и Rock and Roll („Рокендрол“), за които печели Специалната награда на Съюза на музикалните дейци. През следващата година участва с песента „Диалог“ (музика: Мария Ганева, текст: Енцо Гузман, аранжимент: Оли Блекет). Изпълненията му са включени в плочите „Златният Орфей '76. Лауреати и гости“ (ВТА 2061 и 2062) и „Българската песен по света. Златният Орфей '77“ (ВТА 2191), издадени от „Балкантон“.[3][4][5]

Други музикални мероприятия, на които участва, са първото издание на „Олимпиада на песента“ в Атина, Гърция (1968 г.),[6] Световният фестивал на песента в Токио, Япония (1974 г.) с песента World of Sunshine („Слънчев свят“), която изпълнява в дует със съпругата си Кармен Скембри,[7] Международният фестивал на песента във Виня дел Мар, Чили (1975, 1976, 1978 г.), Международният фестивал за филмова и популярна песен в Истанбул, Турция (1976 г.)[8], Песенният фестивал на средиземноморските страни в Александрия, Египет, Международният песенен фестивал „Хора и море“ в Росток, ГДР (1978 г.), на който получава III награда, „Словенска попевка“ (1979 г.) и други.

През 1997 г. печели малтийския фестивал „Песента на народа“ (на малтийски: L-Għanja tal-Poplu) с песента It-Tijatru („Театърът“).

На 13 декември 2011 г. е удостоен с медала „За заслуги пред Републиката“ (на малтийски: Midalja għall-Qadi tar-Repubblika), връчен му от тогавашния президент на Малта Джордж Абела.[1][9]

Умира на 18 декември 2021 г.[10] На 15 март 2023 г. в негова памет е издигнат бюст в родния му град Слима.[11]

  • ок. 1975 – Fil-Pjazza tar-Raħal
  • 1998 – The Maltese Collection
  1. а б National Awards Conferred to Cross-Section of Society // в. „Таймс ъф Малта“. 13 декември 2011 г. Посетен на 13 май 2024 г. (на английски)
  2. Джоузан Касар. Let's Do Lunch... with Enzo Gusman // josannecassar.com, 31 август 2022 г. Посетен на 13 май 2024 г. (на английски)
  3. Златният Орфей '76. Лауреати и гости (ВТА 2061) // balkanton.su. Посетен на 8 май 2024 г.
  4. Златният Орфей '76. Лауреати и гости (ВТА 2062) // balkanton.su. Посетен на 8 май 2024 г.
  5. Българската песен по света. Златният Орфей '77 // balkanton.su. Посетен на 8 май 2024 г.
  6. Τεκμήριο D3793 // Национален аудиовизуален архив. Посетен на 1 април 2024 г. (на гръцки)
  7. 第5回世界歌謡祭 World Popular Song Festival in Tokyo '74 // yamaha-mf.or.jp. Посетен на 8 май 2024 г. (на японски)
  8. The First International Istanbul Film & Popular Song Festival (1976, Gatefold, Vinyl) // discogs.com. Посетен на 8 май 2024 г. (на английски)
  9. Republic Day honours | Journalists and artists feature prominently // в. „Малта Тудей“. 13 декември 2011 г. Посетен на 8 май 2024 г. (на английски)
  10. Enzo Gusman dies aged 74 // в. „Таймс ъф Малта“. timeofmalta.com, 18 декември 2021 г. Посетен на 8 май 2024 г. (на английски)
  11. Кристийн Мамо. Inawgurat monument għall-kantawtur Malti Enzo Gusman // netnews.com.mt, 16 март 2023 г. Посетен на 13 май 2024 г. (на малтийски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Enzo Gusman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​