Песенен конкурс „Евровизия“

Песенен конкурс „Евровизия“
	Песенен конкурс „Евровизия“
Eurovision Song Contest
	Сцената на Евровизия 2024
Жанр	музикален конкурс
Създател(и)	Европейски съюз за радио и телевизия
Базиран на	Музикален фестивал в Санремо
Водещ(и)	различни водещи
Страна	различни страни
Език	английски, френски (обичайно)
Продукция
Продуцент(и)	Европейски съюз за радио и телевизия; различни национални продуценти
Времетраене	~2,5 часа (полуфинали); ~4 часа (финали)
Дистрибуция	„Евровизия“
Разпространение
Картина	SDTV (4:3) (1956 – 2004); SDTV (16:9) (2005 – 2006); HDTV 1080i (2007 – понастоящем)
Излъчване	24 май 1956 – понастоящем
Хронология
Свързани продукции	Песенен конкурс „Детска Евровизия“
	Песенен конкурс „Евровизия“ в Общомедия

Песенен конкурс „Евровизия“ (на английски: Eurovision Song Contest; на френски: Concours Eurovision de la Chanson) е телевизионно предаване, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия. Провежда се ежегодно от 1956 г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.

Конкурсът се излъчва всяка година от 1956 г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 150 и 750 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ – Австралия, Канада, Индия, РЮА, Южна Корея, САЩ, Нова Зеландия, Китай и други страни. От 2000 г. конкурсът може да се гледа и онлайн.

През 2017 г. Кристиан Костов поставя рекорд за България, като се класира на престижното 2-ро място с 615 точки.

История

Участници от 1956 г.:
  Участвали са поне веднъж

  Никога не са участвали, въпреки че имат това право

  Кандидатствали са за участие, но по-късно са се отказвали

  Участвали са като част от друга държава, но никога като суверенна държава

Конкурсът се провежда за първи път през 1956 г. в Лугано, Швейцария. Тогава в него вземат участие само 7 държави – Нидерландия, Швейцария, Италия, Люксембург, Белгия, Германия и Франция, всяка от които е представена от 2 песни. В периода 1957 г. – 1999 г. към „Евровизия“ се присъединяват нови 29 държави, а между 2000 г. – 2019 г. – още 16 страни.

От 2004 г. е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ (Великобритания, Германия, Испания и Франция) и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в „полуфинал“. 10-те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През 2008 г. това правило е променено – обособяват се 2 полуфинала с по 15 – 19 участници, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само Голямата петорка (Италия от 2011 г.) и страната-домакин на конкурса.

Преди песните са се оценявали по смесена система. На полуфиналите със зрителски вот се избират девет от песните, а десетата е избор от общия сбор от гласовете на националните журита във всяка участваща страна. На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50% зрители – 50% жури. Тази система е въведена през 2009 г. До 2008 г. е в сила друга – песните се подреждат единствено от телефонно гласуване, което обаче е изключително оспорвана практика главно заради „политическия и съседския вот“. Определяне на победителя чрез жури или „смесен вот“ (50% жури и 50% публика) е било използвано и в миналото.

Песенният конкурс през 2016 г. е първият, който въведе промяна в системата на гласуване от 1975 г. насам:^[1] на финала точките от журитата се обявяват първи поотделно от всяка участваща страна на конкурса, а след това е ред на обявяване на резултатите от гласуванията на зрителите. Този път вместо да се обявяват резултатите от всяка страна поотделно, те се обявяват общо за всяка една от страните. На финала резултатите от зрителския вот се прибавят към тези от журитата и това е общият сбор точки за всяка една от страните на финала, за да се види и провери дали има обрат при подреждането. Същата система за гласуване се използва и на полуфиналите.

През 2019 г. представянето на резултата от гласуването на зрителите по време на финала е променено за първи път от въвеждането на настоящата система за представяне на гласовете през 2016 г.^[2] Начинът на представяне на точките от журито остава същият, като говорител на живо във всяка участваща страна разкрива песента на националното им жури, която получава максималните 12 точки.^[3] При промяна от предишни години вотът на зрителите се обявява в реда на класирането на държавите от резултатите на журитата – т.е. страната с най-нисък резултат от журитата ще чуе своя резултат първа, а страната с най-големия резултат от журитата – последна.^[4]

През 2023 е въведена промяна, касаеща гласуването в конкурса. В полу-финалите право на глас има само публиката. За пръв път се дава възможността на зрители от държави, които не участват, също да гласуват.

Най-малкият резултат, с който е спечелена „Евровизия“ е с 18 точки през 1969 г., защото тогава печелят едновременно 4 страни, а най-големият е през 2017 г. – 758 точки.

Дебюти

Година	Дебютиращи страни
1956	Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Франция, Швейцария
1957	Австрия, Великобритания, Дания
1958	Швеция
1959	Монако
1960	Норвегия
1961	Испания, Финландия, Югославия
1964	Португалия
1965	Ирландия
1971	Малта
1973	Израел
1974	Гърция
1975	Турция
1980	Мароко
1981	Кипър
1986	Исландия
1993	Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия
1994	Естония, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Унгария
1998	Северна Македония
2000	Латвия
2003	Украйна
2004	Албания, Андора, Беларус, Сърбия и Черна гора
2005	България, Молдова
2006	Армения
2007	Грузия, Сърбия, Черна гора, Чехия
2008	Азербайджан, Сан Марино
2015	Австралия^[5]^[6]^[7]

Слоган

От 2002 г. се поставя традиция „Евровизия“ да има слоган – посланието на песенния конкурс. Изключение прави изданието през 2009 г., когато няма официален слоган. На 14 ноември 2023 г. е обявено, че слоганът United by Music („Обединени от музиката“), създаден за изданието през 2023 г., ще се използва за всички следващи провеждания на конкурса.

Година	Страна-домакин	Град-домакин	Слоган
2002	Естония	Талин	„A Modern Fairytale“ (Модерна приказка)
2003	Латвия	Рига	„Magical rendez-vous“ (Вълшебна среща)
2004	Турция	Истанбул	„Under The Same Sky“ (Под едно небе)
2005	Украйна	Киев	„Awakening“ (Пробуждане)
2006	Гърция	Атина	„Feel The Rhythm“ (Почувствай ритъма)
2007	Финландия	Хелзинки	„True Fantasy“ (Истинска фантазия)
2008	Сърбия	Белград	„Confluence of Sound“ (Сливане на звук)
2009	Русия	Москва	—
2010	Норвегия	Осло	„Share The Moment“ (Сподели момента)
2011	Германия	Дюселдорф	„Feel Your Heart Beat!“ (Почувствай биенето на своето сърце!)
2012	Азербайджан	Баку	„Light Your Fire“ (Запали своя огън)
2013	Швеция	Малмьо	„We Are One“ (Ние сме едно)
2014	Дания	Копенхаген	„#JoinUs“ (#ПрисъединиСеКъмНас)
2015	Австрия	Виена	„Building Bridges“ (Градим мостове)
2016	Швеция	Стокхолм	„Come Together“ (Хайде заедно)
2017	Украйна	Киев	„Celebrate Diversity“ (Празнувай многообразието)
2018	Португалия	Лисабон	„All Aboard!“ (Всички на борда!)^[8]
2019	Израел	Тел Авив	„Dare to Dream“ (Осмели се да мечтаеш)^[9]
~~2020~~^[10]	Нидерландия	Ротердам	„Open Up“ (Открий се)^[11]
2021	Нидерландия	Ротердам^[12]^[13]	„Open Up“ (Открий се)^[12]^[13]
2022	Италия	Торино	„The Sound of Beauty“ (Звукът на красотата)
2023	Великобритания	Ливърпул	„United by Music“ (Обединени от музиката)^[14]^[15]
2024	Швеция	Малмьо	„United by Music“ (Обединени от музиката)^[14]^[15]

Държави

Правила

Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от ЕСРТ всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за гласуване, начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят (действащо правило между 1956 г. и 1973 г., а след това отново между 1977 г. и 1999 г.), времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други. Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа пропаганда или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, забраната на животни на сцената, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.

Критика

Основните забележки към конкурса се състоят в „политическия вот“, който го превръща повече в политическо, отколкото в музикално събитие. Но напоследък тази забележка вече не е така актуална, особено след като малка Исландия зае второ място през 2009 г., а на първо се класира Норвегия – все държави, за които никога не е било в сила съседското гласуване. Друга силно критикувана област е стилът на песните, който често пъти е поп, а в последните години се забелязва увеличаване на броя на участниците, залагащи повече на визуалното представяне, като например финландската рок група Лорди, завършили на първо място пред 2006 г. в Атина или украинеца Верка Сердючка, класирал се на второ място през 2007 г. в Хелзинки.

Победители

„Евровизия“ дава уникален шанс за развитие на победителите от конкурса. Най-известните сред тях са АББА (станали победители през 1974 г. с песента „Waterloo“) и Селин Дион (победителка от 1988 г. в Дъблин, с песента „Ne Partez Pas Sans Moi“ на френски език, която представя Швейцария). Много други са добре познати на сцената в собствената си държава и региона – Александър Рибак, Джони Лоугън, Никол, Вики Леандрос, Дима Билан, Мария Шерифович, Дана Интернешънъл и други изпълнители.

Някои от победителите обаче се оттеглят от музикалния бизнес малко след победата си, а други не успяват да създадат запомнящи се песни освен тази, с която са спечелили.

Година	Победител/и	Изпълнител/и	Песен	Точки	Преднина	Второ място	Домакин
1956	Швейцария	Лис Асия	„Refrain“	Не е обявено			Швейцария
1957	Нидерландия	Кори Брокен	„Net Als Toen“	31	14	Франция	Германия
1958	Франция	Андре Клавьо	„Dors mon amour“	27	3	Швейцария	Нидерландия
1959	Нидерландия	Теди Шолтен	„Een beetje“	21	5	Великобритания	Франция
1960	Франция	Жаклин Бойер	„Tom Pilibi“	32	7	Великобритания	Великобритания
1961	Люксембург	Жан-Клод Паскал	„Nous les amoureux“	31	7	Великобритания	Франция
1962	Франция	Изабел Обре	„Un premier amour“	26	13	Монако	Люксембург
1963	Дания	Грета и Юрген Ингман	„Dansevise“	42	2	Швейцария	Великобритания
1964	Италия	Джилиола Чинкуети	„Non ho l'età“	49	32	Великобритания	Дания
1965	Люксембург	Франс Гал	„Poupée de cire, poupée de son“	32	6	Великобритания	Италия
1966	Австрия	Удо Юргенс	„Merci Chérie“	31	15	Швеция	Люксембург
1967	Великобритания	Санди Шоу	„Puppet On a String“	47	25	Ирландия	Австрия
1968	Испания	Масиел	„La, la, la“	29	1	Великобритания	Великобритания
1969	Великобритания	Лулу	„Boom Bang a Bang“	18	Няма второ място		Испания
	Испания	Саломе	„Vivo cantando“
	Нидерландия	Лени Кюр	„De troubadour“
	Франция	Фрида Бокара	„Un jour, un enfant“
1970	Ирландия	Дана	„All Kinds of Everything“	32	6	Великобритания	Нидерландия
1971	Монако	Северин	„Un banc, un arbre, une rue“	128	12	Испания	Ирландия
1972	Люксембург	Вики Леандрос	„Après toi“	128	14	Великобритания	Великобритания
1973	Люксембург	Ана-Мария Давид	„Tu te reconnaîtras“	129	4	Испания	Люксембург
1974	Швеция	„АББА“	„Waterloo“	24	6	Италия	Великобритания
1975	Нидерландия	„Тийч-Ин“	„Ding-a-dong“	152	14	Великобритания	Швеция
1976	Великобритания	„Брадърхуд ъф Мен“	„Save Your Kisses for Me“	164	17	Франция	Нидерландия
1977	Франция	Мари Мириам	„L'oiseau et l'enfant“	136	15	Великобритания	Великобритания
1978	Израел	Изхар Коен и „Алфабета“	„א-ב-ני-בי“ („А-Ба-Ни-Би“)	157	32	Белгия	Франция
1979	Израел	Гали Атари и „Милк енд Хъни“	„הללויה“ („Алилуя“)	125	9	Испания	Израел
1980	Ирландия	Джони Лоугън	„What's Another Year“	143	15	Германия	Нидерландия
1981	Великобритания	„Бъкс Физ“	„Making Your Mind Up“	136	4	Германия	Ирландия
1982	Германия	Никол	„Ein biẞchen Frieden“	161	61	Израел	Великобритания
1983	Люксембург	Корин Хермес	„Si la vie est cadeau“	142	6	Израел	Германия
1984	Швеция	„Херейс“	„Diggi-Loo Diggi-Ley“	145	8	Ирландия	Люксембург
1985	Норвегия	„Бобисокс“	„La det swinge“	123	18	Германия	Швеция
1986	Белгия	Сандра Ким	„J'aime la vie“	176	36	Швейцария	Норвегия
1987	Ирландия	Джони Лоугън	„Hold Me Now“	172	31	Германия	Белгия
1988	Швейцария	Селин Дион	„Ne partez pas sans moi“	137	1	Великобритания	Ирландия
1989	Югославия	„Рива“	„Rock Me“	137	7	Великобритания	Швейцария
1990	Италия	Тото Кутуньо	„Insieme: 1992“	149	17	Ирландия Франция	Югославия
1991	Швеция	Карола	„Fångad av en stormvind“	146	0	Франция	Италия
1992	Ирландия	Линда Мартин	„Why Me?“	155	16	Великобритания	Швеция
1993	Ирландия	Нийв Кавана	„In Your Eyes“	187	23	Великобритания	Ирландия
1994	Ирландия	Пол Харингтън и Чарли Макгетигън	„Rock 'n' Roll Kids“	226	60	Полша	Ирландия
1995	Норвегия	„Сикрет Гардън“	„Nocturne“	148	29	Испания	Ирландия
1996	Ирландия	Аймиър Куин	„The Voice“	162	48	Норвегия	Норвегия
1997	Великобритания	„Катрина и Дъ Уейвс“	„Love Shine a Light“	227	70	Ирландия	Ирландия
1998	Израел	Дана Интернешънъл	„דיווה“ („Дива“)	172	6	Великобритания	Великобритания
1999	Швеция	Шарлота Нилсон	„Take Me to Your Heaven“	163	17	Исландия	Израел
2000	Дания	„Олсън Брадърс“	„Fly on the Wings of Love“	195	40	Русия	Швеция
2001	Естония	Танел Падар, Дейв Бентън и „2XL“	„Everybody“	198	21	Дания	Дания
2002	Латвия	Marie N	„I Wanna“	176	12	Малта	Естония
2003	Турция	Сертаб Еренер	„Everyway That I Can“	167	2	Белгия	Латвия
2004	Украйна	Руслана	„Wild Dances“	280	17	Сърбия и Черна гора	Турция
2005	Гърция	Елена Папаризу	„My Number One“	230	38	Малта	Украйна
2006	Финландия	„Лорди“	„Hard Rock Hallelujah“	292	44	Русия	Гърция
2007	Сърбия	Мария Шерифович	„Молитва“	268	33	Украйна	Финландия
2008	Русия	Дима Билан	„Believe“	272	42	Украйна	Сърбия
2009	Норвегия	Александър Рибак	„Fairytale“	387	169	Исландия	Русия
2010	Германия	Лена Майер-Ландрут	„Satellite“	246	76	Турция	Норвегия
2011	Азербайджан	Ел и Ники	„Running Scared“	221	32	Италия	Германия
2012	Швеция	Лорийн	„Euphoria“	372	113	Русия	Азербайджан
2013	Дания	Емили де Форест	„Only Teardrops“	281	47	Азербайджан	Швеция
2014	Австрия	Кончита Вурст	„Rise Like a Phoenix“	290	52	Нидерландия	Дания
2015	Швеция	Монс Зелмерльов	„Heroes“	365	62	Русия	Австрия
2016	Украйна	Джамала	„1944“	534	23	Австралия	Швеция
2017	Португалия	Салвадор Собрал	„Amar pelos dois“	758	143	България	Украйна
2018	Израел	Нета Барзилай	„Toy“	529	93	Кипър	Португалия
2019	Нидерландия	Дънкан Лорънс	„Arcade“	498	26	Италия	Израел
2020	Отменен^[10]						Нидерландия
2021	Италия	„Манескин“	„Zitti e buoni“	524	25	Франция	Нидерландия
2022	Украйна	„Калуш“	„Стефанія“	631	165	Великобритания	Италия
2023	Швеция	Лорийн	„Tattoo“	583	57	Финландия	Великобритания
2024	Швейцария	Немо Метлер	„The Code“	591	44	Хърватия	Швеция
2025							Швейцария