Евровизия 1956

Евровизия 1956
	Евровизия 1956
Дати
Финал	24 май 1956 г.
Домакин
Място	Швейцария; Театър „Курсал“, Лугано
Водещи	Лоенгрин Филипело
Режисьор	Франко Марази
Местно излъчване	Швейцарска радио-телевизия на италиански език (RTSI)
Участници
Брой участници	7
Дебют	Белгия; Германия; Италия; Люксембург; Нидерландия; Франция; Швейцария
	Карта на участниците Участващи страни;
Вот
Система за гласуване	Всяка държава има двучленно жури, което присъжда оценки от 1 до 10 точки
Победител	Швейцария; Лис Асия – „Refrain“
	Евровизия 1957 →
	Евровизия 1956 в Общомедия

Евровизия 1956 е първото издание на едноименния песенен конкурс.

Провежда се на 24 май 1956 г. в залата на театър „Курсал“ в Лугано, Швейцария. Лоенгрин Филипело е водещ на първия конкурс, който продължава 1 час и 40 минути. На практика това е предимно радио програма, въпреки че в залата има камери, но те снимат само кратки репортажи. Това е причината да не съществува пълен запис на кинолента от фестивалната вечер. През 2011 г., когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив от всички конкурси, провеждани през годините, за този от 1956 г. е ползвана само фонограма. В нея липсват 20 минути – непосредствено след последното изпълнение до съобщаването на резултатите.. Домакините не правят пищно шоу, каквато е традицията в по-късните години. Различните декори зад певците, разбираемо, не са много големи или скъпи.^[1] Първият изпълнител, излязъл на сцената на Евровизия е нидерландката Йети Парл, а първият победител – швейцарката Лис Асия с песента „Refrain“ („Припев“).

Регламент

Всяка участваща страна трябва да избере своите песни с национален финал. Австрия, Великобритания и Дания обаче закъсняват с провеждането му, пропускат крайния срок за регистрация и не са допуснати до участие. Гласуването от разстояние все още не е въведено. Журитата се състоят от по двама души от държава, които са длъжни да присъстват в залата. Председател на всички журита е Ролф Либерман. Тъй като Люксембург не изпраща своя делегация, г-н Либерман възлага на това от Швейцария да гласува и вместо тях. За първи и последен път е разрешено на всяка държава да оценява и собствените си участници. Допускат се само солови изпълнения. Това е и първото и последно издание, когато участващите държави трябва да представят не по една, а по две песни.

Резултати

В края на шоуто Ролф Либерман съобщава единствено песента-победител. До наши дни не са оцелели писмени записки от гласуванията за всяка отделна песен. Европейският съюз за радио и телевизия приема, че всички останали участници са заели второ място.

№	Страна	Език	Изпълнител	Песен	Превод	Място
01	Нидерландия	нидерландски	Йети Парл	„De vogels van Holland“	„Птиците от Нидерландия“
02	Швейцария	немски	Лис Асия	„Das alte Karussell“	„Старата въртележка“
03	Белгия	френски	Фуд Льоклер	„Messieurs les noyés de la Seine“	„Удавниците от Сена“
04	Германия	немски	Валтер Андреас Шварц	„Im Wartesaal zum großen Glück“	„В очакване на щастие“
05	Франция	френски	Матье Алтери	„Le temps perdu“	„Изгубеното време“
06	Люксембург	френски	Мишел Арно	„Ne crois pas“	„Не вярвай“
07	Италия	италиански	Франка Раймонди	„Aprite le finestre“	„Отворете прозорците“
08	Нидерландия	нидерландски	Кори Брокен	„Voorgoed voorbij“	„През вечността“
09	Швейцария	френски	Лис Асия	„Refrain“	„Припев“	1
10	Белгия	френски	Мони марк	„Le plus beau jour de ma vie“	„Най-щастливият ден в моя живот“
11	Германия	немски	Фреди Куин	„So geht das jede Nacht“	„Ето как минава всяка вечер“
12	Франция	френски	Дани Дюберсон	„Il est là“	„Той е тук“
13	Люксембург	френски	Мишел Арно	„Les amants de minuit“	„Влюбените в полунощ“
14	Италия	италиански	Тонина Ториели	„Amami se vuoi“	„Обичай ме, ако искаш“

Източници

↑ История на конкурса „Евровизия“ по години в официалната му страница, на английски.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eurovision Song Contest 1956 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] История на конкурса „Евровизия“ по години в официалната му страница, на английски.

[1]