Евровизия 1957
Евровизия 1957 | |
Дати | |
---|---|
Финал | 3 март 1957 г. |
Домакин | |
Място | Германия Главна зала на Хесенското радио, Франкфурт на Майн |
Водещи | Анаид Ипликян |
Местно излъчване | ARD |
Участници | |
Брой участници | 10 |
Дебют | Австрия Великобритания Дания |
Карта на участниците
| |
Вот | |
Система за гласуване | Всяко национално жури се състои от 10 члена, които имат право на по 1 точка |
Победител | Нидерландия Кори Брокен – „Net als toen“ |
← 1956 Евровизия 1958 → | |
Евровизия 1957 в Общомедия |
Евровизия 1957 е вторият проведен песенен конкурс.
История
[редактиране | редактиране на кода]Макар и той да е все още предимно предназначен за излъчване по радиото, паралелно тече и телевизионна транслация, тъй като в Западна Европа се наблюдава забележително увеличение на домакинствата с телевизори. Фестивалът се провежда в сградата на Радио Хесен във Франкфурт на Майн на 3 март. Правилото страната-победител да е домакин на следващото издание все още не е в сила. По това време се смята, че „Евровизия“ ще се провежда всяка година в различна държава, докато се изредят всички. Непрекъснато увеличаващият се брой участници обаче води организаторите до извода, че това ще е непрактично.
Три държави правят своя дебют, с което участващите страни вече са 10. За първи път националните журита съобщават резултатите си по телефона. Тъй като не е уточнено предварително коя държава на какъв език ще обявява присъдените точки, водещата често се обърква в начина, по който ги приветства в слушалката. Нидерландия побеждава за първи път. Швейцарката Лис Асия – победителка от първото издание, участва отново, но заема едва осмо място. На този конкурс е демонстрирана най-дългата целувка на „Евровизия“. В края на песента си датските изпълнители Бирте Вилке и Густав Уинклер се целуват и напразно чакат човек от екипа да им даде знак да спрат (както е уговорено при репетициите) – той забравя да го направи.
Правила
[редактиране | редактиране на кода]Конкурсът е твърде млад и правилата все още не са установени. Няма категорично изискване за езика на изпълнение, но всички участници пеят на своя матерен език. Продължителността на песните също не е заложена като условие. Това води до два рекорда. Композицията All, представена от Великобритания, продължава едва 1 мин. 52 сек. (една от най-кратките песни на „Евровизия“), а следващата, представена от Италия (Corde della mia chitarra), е цели 5 мин. 9 сек. (което я прави най-дългата за цялата история на конкурса). Организаторите започват да обмислят промени в правилата в това отношение, но те влизат едва пет години по-късно, когато става задължително всяка песен да продължава максимум 3 минути.[1]
Финал
[редактиране | редактиране на кода]№ | Страна | Език | Изпълнител/и | Песен | Превод | Точки | Място |
---|---|---|---|---|---|---|---|
01 | Белгия | нидерландски | Бобеян Шхупен | „Straatdeuntje“ | „Уличната музика“ | 5 | 8 |
02 | Люксембург | френски | Даниел Дюпре | „Amours mortes (Tant de peine)“ | „Любовта е мъртва (Толкова силно)“ | 8 | 4 |
03 | Великобритания | английски | Патриша Бридин | „All“ | „Всичко“ | 6 | 7 |
04 | Италия | италиански | Нунцио Гало | „Corde della mia chitarra“ | „Струните на моята китара“ | 7 | 6 |
05 | Австрия | немски | Боб Мартин | „Wohin, kleines Pony?“ | „Къде си, малко пони?“ | 3 | 10 |
06 | Нидерландия | нидерландски | Кори Брокен | „Net als toen“ | „Обичам, когато“ | 31 | 1 |
07 | Германия | немски | Маргот Хилшер | „Telefon, Telefon“ | „Телефон, телефон“ | 8 | 4 |
08 | Франция | френски | Пол Дюжарден | „La belle amour“ | „Красива любов“ | 17 | 2 |
09 | Дания | датски | Бирте Вилке и Густав Уилкер | „Skibet skal sejle i nat“ | „Корабът ще отплава през нощта“ | 10 | 3 |
10 | Швейцария | френски | Лис Асия | „L'enfant que j'étais“ | „Детето, което бях“ | 5 | 8 |
Точки по държава
[редактиране | редактиране на кода]Гласуваща страна | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Точки | ||||||||||||
Получаваща страна |
Белгия | 5 | 2 | 2 | 1 | |||||||
Люксембург | 8 | 1 | 4 | 3 | ||||||||
Великобритания | 6 | 1 | 1 | 1 | 1 | 2 | ||||||
Италия | 7 | 1 | 1 | 2 | 2 | 1 | ||||||
Австрия | 3 | 2 | 1 | |||||||||
Нидерландия | 31 | 5 | 3 | 1 | 1 | 6 | 1 | 4 | 3 | 7 | ||
Германия | 8 | 1 | 1 | 6 | ||||||||
Франция | 17 | 2 | 4 | 2 | 1 | 6 | 2 | |||||
Дания | 10 | 2 | 3 | 5 | ||||||||
Швейцария | 5 | 1 | 1 | 1 | 2 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Кори Брокен
-
Бирте Вилке и Густав Уинклер малко преди най-дългата целувка на фестивала
-
През 1957 г. фестивалът се е снимал така
-
Главната зала на Хесенското радио
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eurovision Song Contest 1957 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |