Направо към съдържанието

Евровизия 1959

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1959
Дати
Финал11 март 1959 г.
Домакин
Място Франция
Фестивален и конгресен дворец, Кан
ВодещиЖаклин Жубер
РежисьорМарсел Кравен
Местно излъчванеФренска радио-телевизия (RTF)
Участници
Брой участници11
Дебют Монако
Завръщане Великобритания
Оттегляне Люксембург
Карта на участниците
  •   Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1959 г.
Вот
Система за гласуванеВсяко национално жури се състои от 10 члена, които имат право на по 1 точка
Победител Нидерландия
Теди Схолтен – „Een beetje“

1958
Евровизия
1960
Евровизия 1959 в Общомедия

Евровизия 1959 е 4-тият песенен конкурс.

Той се провежда на 11 март във Фестивалния и конгресен дворец в Кан, Франция. Люксембург се оттегля, а Великобритания се завръща. Дебют прави Монако, с което участващите държави вече наброяват 11. Нидерландия побеждава за втори път с песента Een beetje, изпълнена от Теди Схолтен, а Вили ван Хемерт се записва като първия композитор, успял да победи с две свои песни в конкурса.

Фестивалът постепенно започва да се пречупва. Ако дотогава водещите стриктно са чели предварително написани текстове и не са проявявали дори минимална освободеност в поведението си, то Жаклин Жубер променя това. Тя не чете, а свободно разказва преди всяка песен за авторите и съдържанието ѝ. Позволява си и лека ирония по време на гласуването. Например, след като френската песен дълго време остава без точки, а накрая получава първите, тя заявява: „От името на Франция – благодаря“. Доменико Модуньо е отново звездата на фестивала с второ свое знаково изпълнение: Чао, чао, бамбина, станало огромен световен хит впоследствие. Отново националните журита не забелязват това. Той ще се пробва на „Евровизия“ само още един път, пак неуспешно, преди да се откаже нацяло да се появява на този фестивал.

Правилата на „Евровизия“ са най-често променящото се нещо на фестивала. От тази година влиза в сила забрана професионални композитори да участват в националните журита. Системата за гласуване обаче се запазва – 10 члена във всяка държава имат право да присъждат по една точка.[1]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Франция френски Жан Филип „Oui, oui, oui, oui“ „Да, да, да, да“ 15 3
02  Дания датски Бирте Вилке „Uh, jeg ville ønske jeg var dig“ „По-добре да бях на твое място“ 12 5
03  Италия италиански Доменико Модуньо „Piove (Ciao, ciao bambina)“ „Вали (Здравей, здравей, скъпа)“ 9 6
04  Монако френски Жак Пилс „Mon ami Pierrot“ „Моят приятел Пиеро“ 1 11
05  Нидерландия нидерландски Теди Схолтен „Een beetje“ „Малко“ 21 1
06  Германия немски Алис и Елен Кеслер „Heute Abend wollen wir tanzen geh'n“ „Тази вечер искаме да танцуваме“ 5 8
07  Швеция шведски Брита Борг „Augustin“ „Августин“ 4 9
08  Швейцария немски Кристина Уйлямс „Irgendwoher“ „Отнякъде“ 14 4
09  Австрия немски Фери Граф „Der K und K Kalypso aus Wien“ „К. и К. Калипсо от Виена“ 4 9
10  Великобритания английски Пърл Кар и Теди Джонсън „Sing, Little Birdie“ „Пей, малка птичке“ 16 2
11  Белгия нидерландски Боб Бени „Hou toch van mij“ „Обичай ме“ 9 6
Гласуваща страна
Точки
Получаваща страна
 Франция 15 4 1 2 4 1 1 2
 Дания 12 1 1 1 4 1 2 2
 Италия 9 3 1 1 3 1
 Монако 1 1
 Нидерландия 21 4 7 2 3 1 3
 Германия 5 2 1 1 1
 Швеция 4 1 3
 Швейцария 14 2 1 1 3 1 5 1
 Австрия 4 1 2 1
 Великобритания 16 1 1 2 5 3 2 2
 Белгия 9 2 1 1 3 2