Никищан
| Никищан Νικήσιανη | |
| — село — | |
 Изглед от Никищан от планината Кушиница | |
  Никищан  Никищан  Никищан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 340 m |
| Население | 1701 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 640 01 |
| Телефонен код | 2592 |
Никищан или Никишен, Никишян (на гръцки: Νικήσιανη, Никисяни) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 340 m[1] в северните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 10 километра в северозападна посока. Северно от селото е разположен мъжкият манастир „Свети Йоан Предтеча“, а северозападно женският „Свети Димитър“. Над селото е запазен каменният Ливадски мост. Запазен е и централният каменен мост на селото. Камемен мост е имало и по пътя за Сяр в местността Портес, който обаче е разрушен през 50-те години на XX век от иманяри.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Никиш, *Никиша, прилагателно от личното име *Никишь с jь, тоест Никишов-, развито от Нико < Никола и -иш, както Стани-иш, Радиш и подобни. Формите със с вместо ш са на гръцка почва.[3]
Според академик Иван Дуриданов името е жителско име със суфикс -'ane от * Nikitjane произхожда от личното име Никита.[4]
Според Йордан Заимов името идва от оброк на Свети Никита Серски.[5]
Според Станислав Роспонд името е първоначален патроним Никиште, Никишта с вторично -ani, -ane, което според Дуриданов е малко вероятно.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Никищан е село в Правищка каза на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Никисани (Nikisani) живеят 780 гърци.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Никищан:
| „ | Никишен, село със смесено население; 1 църква, 1 училище и 1 джамия. Това село е разположено на склона на планината Палат (древният Пангей), близо до Кошиницкия манастир „Света Богородица“, срещу развалините на древния град Филипи. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - турци юруци. От града е на 2 часа разстояние.[7] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Никишянъ (Никша) живеят 860 гърци.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никишянъ (Никша) (Nikichian Nikcha) има 860 гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те години в селото са заселени 132 гърци бежанци. Българска статистика от 1941 година показва 3180 жители.[1]
Основно производство на жителите е тютюнът.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хаяти[10] | Χαγιάτη | Археа | Αρχαία[11] | местност С от Никищан[10] |
| Вотка[10] | Βότκα | Вурла | Βούρλα[11] | местност СЗ от Никищан[10] |
| Кирия[10] | Κύργια | Ксиротопос | Ξηρότοπος[11] | местност С от Никищан[10] |
| Кел тепе[10] | Κὲλ Τεπὲ | Ксефотон | Ξέφωτον[11] | връх в Кушница (1025 m), З от Никищан[10] |
| Санърия[10] | Σινάρια | Зонес | Ζώνες[11] | връх в Кушница, СЗ от Никищан[10] |
| Бачико[10] | Μπατσικὸν | Алсилион | Αλσύλλιον[11] | връх в Кушница, ЮЗ от Никищан[10] |
| Куклас | Κουκλᾶς | Калитеа | Καλλιθέα[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1777[1] | 1632[1] | 2331[1] | 3257[1] | 3446[1] | 3192[1] | 2373[1] | 2460[1] | 2140[1] | 2451 | 2236 | 1701 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Никищан
Епифаний Милопотамски (1956 - 2020), светогорски монах, кулинар
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 231. (на македонска литературна норма)
- ↑ Γεφύρι στο Λιβάδι (Νικήσιανη) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 164.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 169.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, София, 1967, стр. 154.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 49. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
