Палеохори (дем Кушница)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Палеохори.
| Палеохори Παλαιοχώρι | |
| — село — | |
 Палеохори, снимано от крепостта Вранокастро. На заден план високите върхове на Кушница планина | |
  Палеохори  Палеохори  Палеохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 220 m |
| Население | 1114 души (2021 г.) |
Палеохори (на гръцки: Παλαιοχώρι, катаревуса Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 220 m в североизточните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 8 километра в северозападна посока.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Източно над Палеохори е античната и средновековна крепост Вранокастро.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Палеохори е смесено гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori) живеят 420 гърци. В селото работи училище.[3]
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Палихор е гръцко село със 150 къщи, между които има и малко турци.[4] Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Палихор живеят 450 турци и 500 гърци.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палихор (Palihor) има 500 гърци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени 1051 гърци бежанци,[1] които в 1928 година са 170 семейства с 662 души, като селото е смесено местно-бежанско.[7] Българска статистика от 1941 година показва 2416 души.[8]
Населението традиционно отглежда тютюн и жито.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Геч Гьолу[9] | Γκέτς Γιουλοῦ | Пигади | Πηγάδι[10] | местност С от Палеохори[9] |
| Кьорин[9] | Κιόριν | Пигес | Πηγές[10] | местност СЗ от Палеохори[9] |
| Думуз[9] | Ντομοὺζ | Фламурия | Φλαμουριά[10] | връх в Кушница, ЮИ от Палеохори[9] |
| Драфцостепе[9] | Δράφτσος | Панагия | Παναγιά[10] | връх в Кушница, (853,7 m), Ю от Палеохори[9] |
| Мешилик[9] | Μεσιλίκ | Оросимон | Ὁρόσημον[10] | връх в Кушница, (853,7 m), ЮИ от Палеохори[9] |
| Парсигюлу[9] | Παρσάγιουλου | Заркадия | Ζαρκάδια[10] | връх в Кушница, (853,7 m), ЮЗ от Палеохори[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1265[1] | 1168[1] | 1892[8] | 2634[8] | 2263[8] | 2285[8] | 1843[8] | 1754[8] | 1587[8] | 1604 | 1404 | 1114 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Палеохори
Али Танръяр (1914 - 2017), турски политик, бивш вътрешен министър и президент на Галатасарай
Теодорос Григориадис (р. 1956), гръцки писател
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 232. (на македонска литературна норма)
- ↑ Καστρί Νιγρίτας // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 17 април 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 233. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
