Деве Каран (дем Кушница)
| Деве Каран Μέλισσα | |
  Деве Каран  Деве Каран  Деве Каран | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 130 m |
| Население | 209 души (2011 г.) |
Деве Каран или Деве Киран (на гръцки: Μέλισσα, Мелиса, до 1926 година Δεβέκιραν, Девекиран[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 130 m надморска височина южно от планината Кушница (Пангео) на 8 km югозападно от Правища (Елевтеруполи).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от турското deve karın, „камилска утроба“, във връзка вероятно с разположението на селото в дълбока падина.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Деве Каран е турско село в Правищка каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Деве Каранъ живеят 250 души, всички турци.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 62 семейства с 240 души.[5] Българска статистика от 1941 година показва 350 жители.[2]
Населението произвежда традиционно тютюн, а по-късно и пшеница.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 302[2] | 292[2] | 293[2] | 335[2] | 325[2] | 261[2] | 205[2] | 203[2] | 216[2] | 221 | 209 | 177 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 224. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 109.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
