Направо към съдържанието

Деве Каран (дем Кушница)

Деве Каран
Μέλισσα
Гърция
40.8636° с. ш. 24.1933° и. д.
Деве Каран
Източна Македония и Тракия
40.8636° с. ш. 24.1933° и. д.
Деве Каран
Кавалско
40.8636° с. ш. 24.1933° и. д.
Деве Каран
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина130 m
Население209 души (2011 г.)

Деве Каран или Деве Киран (на гръцки: Μέλισσα, Мелиса, до 1926 година Δεβέκιραν, Девекиран[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Селото е разположено на 130 m надморска височина южно от планината Кушница (Пангео) на 8 km югозападно от Правища (Елевтеруполи).[2]

Според Йордан Н. Иванов името е от турското deve karın, „камилска утроба“, във връзка вероятно с разположението на селото в дълбока падина.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Деве Каран е турско село в Правищка каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Деве Каранъ живеят 250 души, всички турци.[4]

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 62 семейства с 240 души.[5] Българска статистика от 1941 година показва 350 жители.[2]

Населението произвежда традиционно тютюн, а по-късно и пшеница.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 302[2] 292[2] 293[2] 335[2] 325[2] 261[2] 205[2] 203[2] 216[2] 221 209 177
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 224. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 109.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012