Каряни

Каряни
Καριανή
	Каряни Καριανή
	Каряни Каряни Каряни
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кушница
Надм. височина	60 m
Население	537 души (2021 г.)

Каряни или Карян (на гръцки: Καριανή, до 1928 година Κάργιανη, Каряни^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 60 m надморска височина^[2], недалеч от източния бряг на Орфанския залив.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Кар (а) от изчезналото съществително *кар, *кара, „каране“, „свада“, запазено в другите славянски езици.^[3]

Средновековие

Северозападно от селото е разположена крепостта Палеокастро, построена върху праисторическо селище. Крепостта е обявена за паметник на културата в 1980 година.^[4]

В Османската империя

В края на XIX век Каряни е гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година споменава Караяни два пъти: веднъж като Караяни (Karagianni) в Правищката епархия със 720 жители гърци^[5] и втори път Караяни (Karagianni) в Ксантийската епархия също със 720 гърци.^[6] В селото работи училище.^[7] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кариян живеят 150 турци, 400 гърци и 50 цигани.^[8]

В Гърция

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е местно-бежанско с 44 семейства със 173 души.^[9] Българска статистика от 1941 година показва 550 жители.^[2]

Населението отглежда тютюн и пшеница, както и маслини.^[2] Частично е развито и скотовъдството.^[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Каряни на 5 май 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Арап дере^[11]	Αρὰπ Ντερέ	Арапис Рема	Αράπης Ρέμα^[12]	река С от Каряни, десен приток на Орфанската река^[11]
Циганли дере^[11]	Σογανλὶ Ντερέ	Ватирема	Βαθύρεμα^[12]	река С от Каряни, ляв приток на Орфанската река^[11]
Аслан дере^[11]	Ασλὰν Λάκκος	Халикорема	Χαλικόρεμα^[12]	река в Люти рид, И от Каряни^[11]
Ясла	Γιάσλα	Терморема	Θερμόρεμα^[12]	река

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	635^[2]	211^[2]	207^[2]	597^[2]	630^[2]	689^[2]	487^[2]	528^[2]	647^[2]	696	591	537

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 227. (на македонска литературна норма)
↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 137.
↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α1/Φ18/68159/3413/4-12-1979 - ΦΕΚ 93/Β/31-1-1980 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-02-01. Посетен на 4 май 2018. (на гръцки)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б ^в ^г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_227-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 227. (на македонска литературна норма)

[3] Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 137.

[Διαρκής_κατάλογος-4] ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α1/Φ18/68159/3413/4-12-1979 - ΦΕΚ 93/Β/31-1-1980 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-02-01. Посетен на 4 май 2018. (на гръцки)

[5] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)

[6] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)

[7] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)

[8] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.

[9] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[Симовски_228-10] Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)

[Ген-11] а ^б ^в ^г ^д ^е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-12] а ^б ^в ^г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]