Дрезна
| Дрезна Μυρτόφυτο | |
  Дрезна  Дрезна  Дрезна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Географска област | Люти рид |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 385 души (2021 г.) |
Дрезна (на гръцки: Μυρτόφυτο, Миртофито, на катаревуса: Μυρτόφυτον, Миртофитон, до 1928 година Δρέζνα, Дрезна[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 300 m надморска височина в южните склонове на планината Люти рид (Символо).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от *Дреждна, прилагателно от „дрезга“, дребна гъста гора (старобългарското „дрѧзга“, гора) и наставка -ьнь > Дрежна, откъдето идва гръцкото произношение Дрезна с ξ от ж.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Дрезна е село в Правищка каза на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тресна (Tresna) живеят 420 гърци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Дрезна:
| „ | Дрезна, християнско село; има 1 църква и 1 училище. Жителите са гърци. От града е отдалечено на 4 и половина часа разстояние. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - помаци.[5] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Дрезна живеят 350 души, всички гърци християни.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 20-те години в селото са заселени 170 души.[2] Българска статистика от 1941 година показва 580 жители.[2]
Населението отглежда много маслини и се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Андадес[7] | Αντάδες | Ксиротопос | Ξηρότοπος[8] | възвишение в Люти рид (349 m), ЮЗ от Дрезна[7] |
| Чушни Селада | Τσουσνὶ Σελλάδα | Кумариес | Κουμαριές[8] | |
| Ходжа Каран[7] | Κοντζᾶ Καρὰν | Капсала | Καψάλα[8] | връх в Люти рид (648 m), З от Дрезна[7] |
| Ашък Бурун[7] | Ασὶκ Μπουρούν | Фтерес | Φτέρες[8] | възвишение в Люти рид, СИ от Дрезна[7] |
| Попово | Πόποβο | Ставродроми | Σταυροδρόμι[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 392[2] | 240[2] | 402[2] | 567[2] | 574[2] | 538[2] | 499[2] | 516[2] | 480[2] | 484 | 424 | 385 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 226. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 119.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
