Нестор Алексиев
| Нестор Алексиев | |
 Лазар и Нестор Алексиеви, Крушево, 1903 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Нестор Алексиев в Общомедия | |
Нестор Алексиев Мирчев е български дърворезбар, един от последните представители на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в малореканското село Осой на 25 март 1873 година.[1] Правнук е по майчина линия на Иван Филипов от гарския резбарски род Филипови, а по бащина е внук на Мирче Деспотов и син на Алекси Мирчев. В 1883 година след смъртта на дядо му Мирче се преселва с баща си в София.[2] Учи във второ отделение в училище „Иван Денкоглу“, а трето и четвърто в „Йосиф Ковачев“.[2] Баща му го дава да учи резбарство при видния майстор Иван Филипов от осойския род Филипови.[1] Заедно с Филипови участва в изработването на иконостасите в „Света Троица“ в царибродското село Лукавица и „Свети Георги“ в Ямбол (1897).[1][3]
Първото му самостоятелно дело е владишкият трон в храма „Свети Илия“ в Княжево, в който баща му прави иконостаса.[1] Нестор работи заедно с брат си Лазар мебелна резба, тавани, иконостаси и други. Прави два аналоя за „Света Неделя“ в София и заедно с брат си Лазар иконостаса за „Успение Богородично“ в Новачене.[1] С брат си Лазар обновяват за 45 златни наполеона пострадалия от пожар иконостас на църквата „Свето Успение Богородично“ в Пазарджик дело на Макрий Негриев.[1]
От 1899 до 1902 година Нестор Алексиев работи с брат си Лазар в южномакедонския град Бер - иконостасите в манастирите „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Анастасий“ над Бистрица и резби в „Свети Антоний“.[1] Тяхно дело е иконостасът в църквата „Възнесение Господне“ в битолското село Брусник (1903), унищожен по време на Първата световна война.[1] След Илинденското въстание в продължение на три години двамата братя работят нов иконостас, който да замени изгорелия на храма „Свети Йоан Кръстител“ в Крушево.[1] След тази работа двамата братя се разделят.[1] Нестор се опитва да създаде столарска фабрика в Битоля.[1] От този период е и иконостасът в църквата „Света Богородица“ до Долно Дупени и Любойно.
Преследван от османските власти Нестор заминава за Франция, където работи в резбарско ателие и във фабрика за мебели стил барок и рококо. Има сведения за негова работа и в Белгия.
_318.jpg)
В 1913 година е в София и работи със своя тайфа, на която е главен копаничарски майстор. В 1914 година с брат си Лазар започват иконостаса на „Свети Николай Софийски“ в София по проект на Антон Торньов и Стефан Баджов, като Нестор е главен изпълнител. Иконостасът е завършен до фронтона в 1919 г., като фронтонът с разпятието е дело на Иван Травницки.[1]
В 1924 година се преселва в Скопие, Югославия и отваря резбарска работилница на днешната улица „Орце Николов“. В 1946 година изработва резбования саркофаг, с който от България са пренесени мощите на Гоце Делчев. Нестор Алексиев изработва общо 40 иконостаса, многобройни икони, скулптури, мебел и предмети за бита. Негово дело са плочите в манастира „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези, мраморните елементи от църквата „Свети Александър Невски“ в София.
.JPG)
За скопската църква „Св. св. Константин и Елена“ Нестор Алексиев изработва еднокрилния, равномерно разделен и облицован иконостас, висок няколко метра и широк около 10 метра. Днес дялове от този иконостас се намират в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Юрумлери и в „Свети Никола“ в Куманово.[4][1]
Нестор Алексиев преподава в училището за приложни изкуства в Скопие. Носител е на многобройни награди – в 1928 година на Първата стопанска изложба в Скопие Нестор и Лазар Алексиеви печелят медал за иконостаса, изработен между 1925 и 1928 година по поръчка на крал Александър за Караджорджевия мавзолей, който днес е в църквата „Свети Георги“ в Топола.[5] Участва и на Първата пролетна изложба на югославските художници в 1929 година, на втората изложба на Сдружението на художниците от Вардарска бановина в 1931 година, а в 1938 на Международната занаятчийска изложба в Берлин под името Нестор Алексиевич.[6][7]
След иконостаса на църквата в Топола, от 1930 до май 1952 година работи иконостаса на църквата „Свети Георги“ в Чукарица в Белград.[8][1]
Негово дело е иконостасът в „Свети Андрей“ при Матка, както и владишкият и царският трон в „Света Богородица“ в Скопие, унищожени през войната, царският трон в „Свети Димитър“ в Битоля, мраморните икони за иконостаса в „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези, иконостасите за църквите в Делядровския манастир, Гърделица, манастира Студеница, придворната църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Любляна, манастира „Свети Илия“ край Мирковци в Скопска Църна гора, Ужица, Потега.[1] В 1935 година изработва липовия иконостас на струмишката катедрала „Св. св. Кирил и Методий“.[9]
Участва в изложенията в Лиеж и Берлин.[1]
- Резби от „Свети Николай Софийски“
-
Амвонът -
Владишкият трон -
Централната част на иконостаса -
Царските двери -
Подписът „Нестор и Лазар Алексиеви“
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Младен | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Деспот Младенов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тримче Деспотов | Дуко Деспотов | Георги Деспотов | Мирче Деспотов (1802 — 1883) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Блаже Тримчев | Мане Тримчев | Коста Мирчев | Гаврил Мирчев | Алекси Мирчев (1835 — 1906) | Елена Филипова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ламбе Костов | Трайче Костов | Израил Гаврилов | Мирче Гаврилов | Нестор Алексиев (1873 — 1969) | Пафе Алексиев | Лазар Алексиев (1884 — 1963) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Миле Несторов | Борис Несторов | Михаил Несторов | Тодор Несторов | Александър Несторов | Михаил Лазаров | Александър Лазаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 255.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 254.
- ↑ Коева, Маргарита (редактор). Православни храмове по българските земи (ХV - средата на ХХ в.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. с. 197.
- ↑ Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (3-дел) // Посетен на 13 април 2015.
- ↑ 1934. година // Храм Светог Ђорђа на Чукарици. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 12 декември 2015.
- ↑ Богоева, Катерина. Златото во лицето на татко ми Нестор го преточив во книга // Утрински Весник, 16 октомври 2006. Архивиран от оригинала на 2014-01-16. Посетен на 12 декември 2015.
- ↑ Чалоски, Томо. Македонскиот Микеланџело: Нестор Алексиев Мирчевски // Глобус, 02.12.2008. Архивиран от оригинала на 2014-03-01. Посетен на 25 февруари 2014 г.
- ↑ Иконостас // Храм Светог Ђорђа на Чукарици. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 12 декември 2015.
- ↑ Соборна црква “Свети Кирил и Методиј” – сите убавини и обележја на Струмица // Strumica City. Архивиран от оригинала на 2014-04-27. Посетен на 27 април 2014 г.
