Св. св. Константин и Елена (Скопие)
| „Св. св. Константин и Елена“ „Св. св. Константин и Елена“ | |
 Църквата отвън | |
 Местоположение в Скопие | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Скопие |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Архиерейско наместничество | Скопие |
| Статут | действащ храм |
| „Св. св. Константин и Елена“ в Общомедия | |
„Св. св. Константин и Елена“ (на македонска литературна норма: „Св. св. Константин и Елена“) е православен храм в столицата на Северна Македония Скопие, бивша катедрална църква на Скопската епархия.
Църквата е градена преди и по време на Първата световна война и е осветена в 1926 година. Първоначален архитект е Дамян Андреев, който обаче не успява да я завърши.[1][2] Била е разположена на мястото, където днес отчасти е Централният площад, отчасти Градският търговски център. В земетресението от 1963 година църквата пострадва, но не сериозно, за да бъде разрушена. Въпреки това в началото на 70-те години е разрушена. На 11 ноември 2012 година е положен темелният камък на новия храм, който се възобновява недалече от оригиналното му място, до Дома на Армията на Република Македония. Осветяването е извършено от главата на Македонската православна църква архиепископ Стефан Охридски и Македонски в съслужение с митрополит Иларион Брегалнишки и свещеници от Скопската епархия, в присъствие на премиера Никола Груевски, министри и градоначалниците на Скопие.[3]
За старата църква дебърският майстор Нестор Алексиев изработва еднокрилен, равномерно разделен и облицован иконостас, висок няколко метра и широк около 10 метра. Днес дялове от този иконостас се намират в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Юрумлери и в „Свети Никола“ в Куманово.[4] Две от иконите в стария храм са били дело на видния дебърски майстор Дичо Зограф - „Богородица с Христос и светци“, подписана и датирана 2 декември 1860 г., и „Въведение Богородично и светци“, подписана и датирана 14 февруари 1861 г.[5] В XX век църквата е изписана от Димитър Папрадишки.[6]
-
Скопие със старата църква -
Старата църква -
Църквата след Скопското земетресение -
Църквата след земетресението
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 176.
- ↑ Женарју, Ивана. Изградња и опреманње цркве Светог Саве у Косвској Митровици (1896–1913) // Баштина 34. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 401. (на сръбски)
- ↑ Камен-темелник за обнова на црквата „Св. Константин и Елена“ // Дневник, 11 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 2015-04-13. Посетен на 13 април 2015.
- ↑ Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (3-дел) // Посетен на 13 април 2015.
- ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 13 април 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 208.
