Направо към съдържанието

Успение Богородично (Пазарджик)

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
общ изглед
общ изглед
Карта Местоположение в Пазарджик
Вид на храмаправославен храм
Страна България
Населено мястоПазарджик
ВероизповеданиеБългарска православна църква
ЕпархияПловдивска
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
Архитектурен стилбългарски възрожденски
АрхитектНикола Томчев
Изграждане1836 г.
Реликвииконостас (под егида на ЮНЕСКО)
Статутдействащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ е централната православна църква на град Пазарджик, България, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква. Това е най-голямата запазена възрожденска църква в страната.

Намира се в град Пазарджик в близост до моста на река Марица.

История и архитектура

[редактиране | редактиране на кода]
Фронтон на църквата „Св. Богородица“

Църквата „Света Богородица“ е построена през 1836 – 1837 година, представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Света Богородица, ляв – на свети Харалампий, десен – на Свети Мина, и два параклиса в женското отделение – Свети Архангел и Свети Николай. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит.

Църквата е прочута със своя дървен иконостас, изработен от варено орехово дърво и резбован с високо художествена ажурна дърворезба от дебърски майстори в продължение на десет години. Иконостасът е под закрилата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори, начело с Макрий Негриев Фръчковски, чийто гроб е зад олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа и в храма има икони от Станислав Доспевски. В църквата има и икона, смятана за чудотворна.

Иконите на църквата датират от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Най-старата – Свети Дионисий – е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни икони е иконата на Св. св. Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.

Камбанарията на западната фасада е изградена в основи през 1906 г., а завършена през 1932 – 34 г.

Църквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

  • Арнаудов, А. Катедралната църква „Успение Богородично“ в град Пазарджик: историографски преглед. Пазарджик, 2009
  • Тулешков, Н. Архитектурна история на храма „Успение Пресветая Богородици“ в Пазарджик. – Паметници, реставрация, музеи, 2007, кн. 3 – 4, с. 3 – 12, 31 – 33
  • Генова, Е. Катедралният храм „Успение Пресветая Богородици“ в Пазарджик: изграждане на църковния интериор. – Паметници, реставрация, музеи, 2007, кн. 3 – 4, с. 13 – 20, 34 – 35