Антон Торньов
| Антон Торньов | |
| български архитект | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
Антон Младенов Торньо̀в е български архитект, сред пионерите на националноромантичното течение в българската следосвобожденска архитектура[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 7 май 1868 г. в Лом. През 1895 г. завършва архитектура в Щутгарт. От 1896 до 1900 г. сътрудничи на архитект Фридрих Грюнангер. През 1900 – 1905 г. работи в Русе и Силистра, а от 1915 до 1942 г. е архитект на частна практика. Умира на 13 юни 1942 г.[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
В своите проекти използва елементи и форми от българското архитектурно наследство. По негова инициатива се създава специално звено, което проучва местните архитектурни традиции и форми. То действа към Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството.[1] Автор е на проектите и ръководи строежите на църквите „Свети Николай Софийски“ и „Света Параскева“ в София, църквата „Св. Мина“ в Кюстендил, къщата на д-р Александър Радев[2] и редица жилищни сгради.[1]
Антон Торньов е бил блестящ публицист и критик. Когато Софийският владика дошел да види завършената церква,не скрил раздразнението си: «Кажете на арх.Торньов, че не е направил церква, а театр!»Творецът моментально реагирал:«Кажете на дядо владика,че за такъв актьор като него и този театър е малък!»[3]
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
- През 1905 г. е отличен от белгийското правителство за проекта му за българския павилион на Международното изложение в Лиеж.[1]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Църква „Света Параскева“, София -
Църква „Свети Николай Софийски“, София -
Църква „Свети Великомъченик Мина“, Кюстендил -
Къща на Шойлекови, ул. „Бистрица“ 5, София
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4432 – 4433.
- ↑ Мелнишка, Мариана. В часа на синята мъгла Спомени пред домовете на големи българи // Капитал, 8 януари 2016. Посетен на 11 януари 2016.
- ↑ Банков, Явор. ШЕДЬОВЪРЪТ Черквата „св.Параскева“ в София // АРХИТЕКТУРА. ISSN 0324-1254 6-1989. 06/1989. с. 40-41.