Свети Димитър (Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ „Свети Димитар“ | |
 Камбанарията | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Битоля |
| Посветен на | Димитър Солунски |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Битоля |
| Изграждане | 1830 година |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
„Свети Великомъченик Димитър“ или „Свети Димитрий“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитар“, „Свети Димитриј“) е възрожденска православна църква в Битоля, Северна Македония, катедрала на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.
История
[редактиране | редактиране на кода]Изградена е в 1830 година само за четири месеца на мястото на стар параклис.[1] Според Асен Василиев, въпреки че няма запазени надписи или други сведения за авторството на църквата, тя е дело на дебърския род Рензови.[2] Камбанарията е изградена в 1936 година.[3] Построена е с дарения от отделни местни търговци и еснафите в града.[1] След създаването на Българската екзархия в 1870 година, българска катедерална църква става „Рождество Богородично“, а „Свети Димитър“ продължава да бъде катедрала на епархията на Вселенската патриаршия.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна базилика със странични галерии.[3] Вкопана е 1 m, за да не надвишава околните джамии.[1] Площта на храма е около 650 m2. Колонадата на наркетса поддържа галерията на втория етаж и завършва с параклис на изток. Балконът на галерията заема ширината срещу средния кораб и завършва с балдахин. Колоните са с капители, върху които стъпват арките на полуцилиндричния таван на средния кораб. Таваните на страничните кораби са плоски.[4]
Целият иконостас е изработен в позлатена резба от неизвестни резбари.[3] Царската икона на Исус Христос и празничните „Въведение Богородично“, „Кръщение Христово“, „Влизане в Йерусалим“, „Разпятие“, „Петдесетница“ и „Отричане на Тома“, датирани около 1730 година, са на Давид Селеница, днес в Музея на Македония в Скопие.[5] На иконостаса има икони от 1842 година дело на Михаил Анагност и сина му Николай Михайлов.[6] Забележителни са и владишкият трон и стъклените полилеи.[1]
В 2005 година консерваторите от Битолския институт и музей и Института за защита на паметниците на културата откриват дотогава непозната фреска на Иисус Вседържител. Фреската е в централния дял от свода на църквата, който повече от век е покрит от саждите на изгорели свещи.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Church St. Dimitrija (Св. Димитрија, Sv. Dimitrija) in Bitola // Where is Macedonia. Архивиран от оригинала на 2017-03-29. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 157.
- ↑ а б в Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 24 февруари 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 158.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 229. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 355. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Откриена фреска стара два века // Време, 18 януари 2005. Посетен на 17 септември 2011.[неработеща препратка]
