Направо към съдържанието

Морски бозайник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Морски бозайници

Морските бозайници са животни от клас Бозайници, които обитават и се изхранват в морските екосистеми. Групата включва разнородни животни, като тюлени, китове, сирени, морски видри и бели мечки. Тя е неформална група, обединена само от начина си на живот в морска среда, а не представляват систематичен таксон с общ предшественик.

Адаптацията на морските бозайници към водния живот варира в широки граници между различните видови. Китовете и сирените живеят изцяло във водата и не излизат целенасочено на сушата. Тюлените водят полуводен живот – през повечето време са във водата, но трябва да излизат на сушата за важни дейности, като размножаване и линеене. И обратното – морските видри и белите мечки са адаптирани към водния живот в значително по-малка степен. В диетата на морските бозайници също има значителни различия – някои се хранят със зоопланктон, други с риба, морски мекотели или водорасли, а някои и с други бозайници. Макар броят на морските бозайници да е малък, сравнен с живеещите на сушата, те играят голяма роля в различни екосистеми, особено в поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видовете, използвани за храна. По тази причина опазването им е от особено значение, а в същото време 23% от видовете морски бозайници са застрашени.

Традиционно морските бозайници се ловят от хората за храна и други ресурси. Много от тях, като китовете и тюлените, стават обект и на промишлен улов, което води до рязко намаляване на популациите им, а видове, като стелеровата морска крава, морската норка, японският морски лъв и карибският тюлен монах, напълно изчезват. С прекратяването на промишления улов някои видове, като сивият кит и северният морски слон, възстановяват числеността си, докато други, като бискайският кит, остават критично застрашени. Освен при целенасочения улов морските бозайници стават жертва и като страничен улов в риболова, като попадат в мрежи за риба и се удавят или умират от глад. Засиленият океански трафик води до сблъсъци между бързи кораби и едри морски бозайници. Унищожаването на местообитания също е заплаха за тях и възможностите им да откриват и улавят храната си. Например шумовото замърсяване може да пречи на използването на ехолокация, а глобалното затопляне силно променя средата в полярните области.

Таксономия

[редактиране | редактиране на кода]
Морски бозайници с различни размери и форми
Главата на бяла мечка с черна муцуна и очи, подаваща се от водата
Бяла мечка (Ursus maritimus), представител на семейство Мечкови (Ursidae)
Космата морска видра със светлокафяво лице и тъмнокафяво тяло, легнала настрани във водата
Морска видра (Enhydra lutris), представител на семейство Порови (Mustelidae)
Седем калифорнийски морски лъва, спящи на дървена платформа край водата. Два тъмнокафяви и три по-малки и по-светли спят един върху друг. Два други се виждат частично в краищата на снимката.
Калифорнийски морски лъвове (Zalophus californianus), представители на семейство Ушати тюлени (Otariidae)
Ламантин с кръгла опашка, плуващ под водата
Карибски ламантин (Trichechus manatus), представител на разред Сирени (Sirenia)
Кит с тъмнокафяв гръб и кремаво-бели корем и перки
Малък ивичест кит (Balaenoptera acutorostrata), представител на разред Китоподобни (Cetacea)

Класификация на съвременните видове

[редактиране | редактиране на кода]
Таксономична схема на морските бозайници (означени с удебелен шрифт)

Терминът „морски бозайници“ обхваща всички бозайници, чието оцеляване зависи изцяло или почти изцяло от морето и които са развили някои адаптации към водния начин на живот. Извън тази група, някои други бозайници също имат значителна зависимост от морето, без да са анатомично специализирани. Тази група е наричана квазиморски бозайници и включва големия булдогов прилеп (Noctilio leporinus), рибоядния прилеп (Myotis vivesi), полярната лисица (Vulpes lagopus), която често се храни с остатъци от плячката на белите мечки, крайбрежните популации на вълка (Canis lupus), които ядат главно сьомга и морска мърша, севернороналдсийската овца, която обикновено се храни с водорасли, обикновената видра (Lutra lutra), която обикновено е сладководна, но понякога живее по морските брегове, и други.[1]

Еволюция

[редактиране | редактиране на кода]
Аеродинамичен бозайник с козина, плуващ под водата с видими пръсти на всеки крак, подобни на тези на слоновете. Всички крайници са протегнати назад или разположени под животното.
Илюстрация на †Prorastomus – ранен ламантин, живял през 40 милиона години

Морските бозайници образуват разнородна група от 129 вида, разчитащи на морето за своето съществуване.[2][3] Те са неформална група, обединена само от зависимостта им от морската среда.[4] Въпреки разнообразието в анатомията между различните групи животни, основна движеща сила на тяхната еволюция е подобряването на ефективността на храненето.[5][6] Степента на зависимост от морската среда варира значително между видовете. Например делфините и китовете са напълно зависими от морската среда през всички етапи от живота си, тюлените се хранят в морето, но се размножават на сушата, а белите мечки винаги се хранят на сушата.[4]

Китоподобните (Cetacea) преминават към воден начин на живот преди около 50 милиона години.[7] Въз основа на молекулярни и морфологични изследвания, в генетично и морфологично отношение те попадат твърдо в групата на Чифтокопитните (Artiodactyla),[8][9] която понякога е наричана и Cetartiodactyla (терминът е получен чрез сливане на номенклатурните наименования на двата разреда – Cetacea и Artiodactyla). Най-близките съвременни родственици на китовете и делфините са хипопотамите.[10][11][12][13]

Сирените, наричани също морски крави, стават водни животни преди около 40 милиона години. Първите фосилни следи от тях са от ранния еоцен, а към края на еоцена те вече имат значителна диверсификация. Обитатели на реки, устия и крайбрежни морски води, те бързо се разпространяват. Най-примитивните форми на морски крави – †Prorastomus – са открити в Ямайка[6] за разлика от другите морски бозайници, като китоподобните,[14] които произлизат от Стария свят. Най-ранните четирикраки сирени са †Pezosiren от ранния среден еоцен.[15] Ранните форми от семейства †Prorastomidae и †Protosirenidae, които се срещат до края на еоцена, са с размерите на прасе, четирикраки и живеещи и във водата, и на сушата.[16] Първите Дюгонови се появяват в средния еоцен,[17] като по това време морските крави вече водят изцяло воден начин на живот.[16]

Перконогите се отделят от останалите кучеподобни през еоцена, преди 50 милиона години. Еволюционната им връзка със сухоземните бозайници остава неясна до откриването през 2007 година на †Puijila darwini в отложения от ранния миоцен. Подобно на съвременните видри, †Puijila имат дълга опашка, къси крайници и ципести лапи вместо перки.[18] Еволюционните линии на ушатите тюлени и моржовете се отделят преди почти 28 милиона години.[19] Същинските тюлени са известни от поне 15 милиона години,[20] а според молекулните данни техните подсемейства Monachinae и Phocinae се разделят преди 22 милиона години.[19]

Екология

[редактиране | редактиране на кода]

Степента на адаптиране на морските бозайници към живота във водата варира в широки граници:[21]

Храната на морските бозайници е много разнообразна – някои се хранят със зоопланктон, други могат да ядат риба, мекотели, миди, водорасли, а някои видове, като бялата мечка, се хранят и с други бозайници.[21]

Макар броят на морските бозайници да е малък в сравнение с живеещите на сушата, те играят важна роля в различни екосистеми, особено при поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видове, с които се хранят. Значението им за тези екосистеми ги прави важни за опазването на околната среда, особено защото 23% от видовете морски бозайници са застрашени.

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Морските бозайници не са разпределени равномерно в световния океан. Отдавна е известно, че различните видове предпочитат води с определена соленост, дълбочина, температура и други характеристики. Един от основните фактори, който определя съдържанието на хранителни вещества, а оттам и разпространението на морските бозайници, е наличието на океански течения. Водите с висока степен на смесване като цяло са по-продуктивни от спокойните води и тези с по-ниска степен на смесване.[22]

Пагофилните бозайници зависят от наличието и разпространението на океанския лед.[22]

В Черно море се срещат три вида китоподобни бозайници – обикновен делфин, афала и морска свиня (муткур), представени от характерни подвидове. Поради полузатворения и изолиран характер на морето, те са еволюирали като ендемити:[23]

  • черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus);
  • черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) и
  • реликтен муткур (Phocoena phocoena relicta).

И трите подвида са в категорията на застрашените видове в Черно море, внесени в списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN).

Исторически сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Първото известно наблюдение на морски бозайник е от 400 г. пр.н.е., когато Аристотел описва, че делфините раждат малки, които се хранят с мляко от майката. През Средновековието наблюденията и откъслечните знания за морските бозайници съществуват редом с митовете и суеверията. Така например в Historia Animalium (1551 – 1558) от Конрад Геснер, носорогът и тюлените са описани и илюстрирани, редом с еднорога. Романът „Моби Дик“ (1851) от Херман Мелвил съчетава подробни природонаучни наблюдения с упорити заблуди, като тази, че „китът е риба“.[24]

Съвременните научни знания и изследвания на морските бозайници, съчетават различни аспекти на генетиката, териологията, етологията, екологията, океанографията и други научни дисциплини.[24]

Опазване

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално морските бозайници са обект на лов за храна и други ресурси. Някои видове, най-вече китове и тюлени, се превръщат в цел за промишлен улов, което предизвиква рязко намаляване на популациите им. Промишленият улов довежда до пълното измиране на стелеровата морска крава, морската норка, японския морски лъв и карибския тюлен монах. След прекратяването на промишления улов някои видове, като сивият кит и северният морски слон, възстановяват числеността си, докато други, като бискайският кит, остават силно застрашени.

Освен при целенасочения улов, морски бозайници умират и в резултат на риболова на други видове, попадайки в мрежи, от които не могат да избягат, при което се удавят или умират от глад. Интензивният морски трафик предизвиква сблъсъци между океански кораби и едри морски бозайници. Унищожаването на местообитанията също заплашва морските бозайници и техните възможности да намират и улавят храната си. Шумовото замърсяване пречи на животните, които използват ехолокация, а глобалното затопляне застрашава техните хабитати в полярните области.

Делфините, обитаващи Черно море, са включени в редица природозащитни документи – Конвенцията за мигриращите видове (СМS), Споразумението за опазване на китоподобните в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS), Директивата за местообитанията на Европейския съюз и други. България изпълнява национален план за опазване на китоподобните в Черно море.[23]

Лов на китове

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Лов на китове

Ловът на китове е улов на китоподобни, с търговска или научна цел. Основната цел на промишления лов е добивът на китова мас и месо от кит за консумация. През 2019 г., след 30-годишно прекъсване, Япония издава разрешение за промишлен улов на 52 малки ивичести кита, 150 ивичести кита на Брюде и 25 сейвала – общо 227 морски бозайника.[25]

Наблюдение

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Наблюдение на морски бозайници

Наблюдението на морски бозайници е човешка дейност, свързана с откриването им в техните естествени хабитати. Наблюденията се извършват с научна, образователна и/или развлекателна цел. Модерните научни и други наблюдения започват да се развиват след средата на 1940-те години, когато студенти от океанографския институт „Скрипс“ (Scripps Institution of Oceanography) излизат да наблюдават сив кит.[24]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Морски бозайник.
  1. ↑ Parsons 2013.
  2. ↑ Kaschner 2011, с. e19653.
  3. ↑ Pompa 2011, с. 13600 – 13605.
  4. ↑ а б Jefferson 2009, с. 7 – 16.
  5. ↑ Uhen 2007, с. 514 – 522.
  6. ↑ а б Savage 1994, с. 427 – 449.
  7. ↑ Castro 2007, с. 192.
  8. ↑ Geisler 2005, с. 145 – 160.
  9. ↑ Graur 1994, с. 357 – 364.
  10. ↑ Agnarsson 2008, с. 964 – 985.
  11. ↑ Price 2005, с. 445 – 473.
  12. ↑ Montgelard 1997, с. 550 – 559.
  13. ↑ Spaulding 2009, с. e7062.
  14. ↑ Thewissen 2001, с. 1037 – 1049.
  15. ↑ Domning 2001, с. 625 – 627.
  16. ↑ а б Prins 2014, с. 123.
  17. ↑ Samonds 2009, с. 1233 – 1243.
  18. ↑ Rybczynski 2009, с. 1021 – 1024.
  19. ↑ а б Arnason 2006, с. 345 – 354.
  20. ↑ Perrin 2009, с. 861 – 866.
  21. ↑ а б Марков 1988, с. 303.
  22. ↑ а б Jefferson 1994, с. 320.
  23. ↑ а б Министерство на околната среда и водите на Република България 2019.
  24. ↑ а б в Perrin 2008, с. 1294.
  25. ↑ BBC News 2019.
Цитирани източници
  • Марков, Георги. Бозайници. Второ основно преработено издание. София, Наука и изкуство, 1988.
  • Делфините, морето и общото ни бъдеще // moew.government.bg. Министерство на околната среда и водите на Република България, 2019. Посетен на 24.06.2019.
  • Agnarsson, I. et al. The phylogeny of Cetartiodactyla: the importance of dense taxon sampling, missing data, and the remarkable promise of cytochrome b to provide reliable species-level phylogenies // Molecular Phylogenetics and Evolution 48 (3). 2008. DOI:10.1016/j.ympev.2008.05.046. p. 964 – 985. (на английски)
  • Arnason, U. et al. Pinniped phylogeny and a new hypothesis for their origin and dispersal // Molecular Phylogenetics and Evolution 41 (2). 2006. DOI:10.1016/j.ympev.2006.05.022. p. 345 – 354. (на английски)
  • {{цитат уеб | издател = BBC News | уеб_адрес = https://www.bbc.com/news/world-asia-48821797 | заглавие = Japan resumes commercial whaling after 30 years | достъп_дата = 04.01.2019 | дата = 2019 | труд = www.bbc.com | език = en}
  • Castro, Peter et al. Marine Biology. 7th. McGraw-Hill, 2007. ISBN 978-0-07-302819-4. (на английски)
  • Domning, DP. The Earliest Known Fully Quadrupedal Sirenian // Nature 413 (6856). 2001. DOI:10.1038/35098072. p. 625 – 627. (на английски)
  • Geisler, Jonathan H. et al. Phylogenetic Relationships of Extinct Cetartiodactyls: Results of Simultaneous Analyses of Molecular, Morphological, and Stratigraphic Data // Journal of Mammalian Evolution 12 (1 – 2). 2005. DOI:10.1007/s10914-005-4963-8. p. 145 – 160. (на английски)
  • Graur, D. et al. Molecular evidence for the inclusion of cetaceans within the order Artiodactyla // Molecular Biology and Evolution 11 (3). 1994. DOI:10.1093/oxfordjournals.molbev.a040118. (на английски)
  • Prins, Herbert H. T. The Biological Invasion of Sirenia into Australasia // Invasion Biology and Ecological Theory. Cambridge, Cambridge University Press, 2014. ISBN 978-1-107-03581-2. OCLC 850909221. (на английски)
  • Jefferson, Thomas A et al. Marine Mammals of the World. FAO Species Identification Guide. FAO and UNEP, 1994. ISBN 92-5-103292-0. (на английски)
  • Jefferson, T. A. et al. Marine Mammals of the World A Comprehensive Guide to their Identification. 1st. London, Academic Press, 2009. ISBN 978-0-12-383853-7. OCLC 326418543. p. 7 – 16. (на английски)
  • Kaschner, K. et al. Current and Future Patterns of Global Marine Mammal Biodiversity // PLOS ONE 6 (5). 2011. DOI:10.1371/journal.pone.0019653. p. e19653. (на английски)
  • Montgelard, C. et al. Phylogenetic relationships of artiodactyls and cetaceans as deduced from the comparison of cytochrome b and 12S RNA mitochondrial sequences // Molecular Biology and Evolution 14 (5). 1997. DOI:10.1093/oxfordjournals.molbev.a025792. p. 550 – 559. (на английски)
  • Parsons, E. C. M. What is a Marine Mammal? // An Introduction to Marine Mammal Biology and Conservation. Jones and Bartlett Publishing, 2013. ISBN 9780763783440. (на английски)
  • Perrin, William F. et al. Encyclopedia of Marine Mammals. Elsevier, 2008. (на английски)
  • Perrin, W. F. et al. Encyclopedia of Marine Mammals. 2nd. San Diego, Academic Press, 2009. ISBN 978-0-0809-1993-5. OCLC 316226747. (на английски)
  • Pompa, S. et al. Global distribution and conservation of marine mammals // Proceedings of the National Academy of Sciences 108 (33). 2011-08-16. DOI:10.1073/pnas.1101525108. p. 13600 – 13605. (на английски)
  • Price, SA. et al. A complete phylogeny of the whales, dolphins and even-toed hoofed mammals – Cetartiodactyla // Biological Reviews of the Cambridge Philosophical Society 80 (3). 2005. DOI:10.1017/s1464793105006743. p. 445 – 473. (на английски)
  • Rybczynski, N. et al. A semi-aquatic Arctic mammalian carnivore from the Miocene epoch and origin of Pinnipedia // Nature 458 (7241). 2009. DOI:10.1038/nature07985. p. 1021 – 1024. (на английски)
  • Samonds, K. E. et al. Eotheroides lambondrano, new Middle Eocene seacow (Mammalia, Sirenia) from the Mahajanga Basin, Northwestern Madagascar // Journal of Vertebrate Paleontology 29 (4). 2009. DOI:10.1671/039.029.0417. p. 1233 – 1243. (на английски)
  • Savage, R. J. G. et al. Fossil Sirenia of the West Atlantic and Caribbean Region. V. the Most Primitive Known Sirenian, Prorastomus sirenoides Owen, 1855 // Journal of Vertebrate Paleontology 14. 1994. DOI:10.1080/02724634.1994.10011569. p. 427 – 449. (на английски)
  • Spaulding, M. et al. Relationships of Cetacea -Artiodactyla- Among Mammals: Increased Taxon Sampling Alters Interpretations of Key Fossils and Character Evolution // PLOS ONE 4 (9). 2009. DOI:10.1371/journal.pone.0007062. p. e7062. (на английски)
  • Thewissen, J. G. M. et al. Whale Origins as a Poster Child for Macroevolution // BioScience 51 (12). 2001. DOI:[1037:WOAAPC2.0.CO;2 10.1641/0006-3568(2001)051[1037:WOAAPC]2.0.CO;2]. p. 1037 – 1049. (на английски)
  • Uhen, M. D. Evolution of marine mammals: Back to the sea after 300 million years // The Anatomical Record 290 (6). 2007. DOI:10.1002/ar.20545. p. 514 – 522. (на английски)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Морски_бозайник&oldid=12398127“.