Сив кит

Сив кит

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Сиви китове (Eschrichtiidae) род: Същински сиви китове (Eschrichtius) вид: Сив кит (E. robustus)

Научно наименование

Eschrichtius robustus Lilljeborg, 1861

Разпространение

Синоними

Balaena gibbosa Erxleben, 1777 Agaphelus glaucus Cope, 1868

Сив кит в Общомедия

[ редактиране ]

Сивият кит (Eschrichtius robustus) е представител на Китоподобните близкородствен с Ивичестите китове, но отделен като единствен съвременен представител на семейство Сиви китове (Eschrichtiidae). Добре познат на китоловците в миналото е бил наричан още Дяволска риба, заради нападателното му поведение когато бъде уловен.

Физическа характеристика

• Дължина на тялото около 16 m.
• Тегло около 36 тона.

Както говори наименованието им, тези китове са тъмно сиви на цвят, нашарени с множество по-светло сиви и бели петна от струпване на морски жълъди (ракообразни от подклас Cirripedia) и белези от китови въшки (ракообразни от сем. Cyamidae). За разлика от Ивичестите китове имат само 2 – 5 гънки на гушата си и нямат гръбен плавник, а само няколко гръбначни издатини.

Разпространение

Сивите китове се срещат в Северния Тихи океан: североизточна (американска) популация и критично застрашена северозападна (азиатска) популация. Съществувала е и трета популация в Северния Атлантик, но тя е унищожена още през 17 век, най-вероятно вследствие на китолова.

Популация

Азиатската популация сиви китове наброява не повече от 300 индивида, чиито миграционен маршрут е все още неизвестен, но се предполага че е между Охотско море и бреговете на Южна Корея. По-голямата американска популация наброява 20 – 22 хиляди индивида които мигрират между крайбрежията на Аляска и Долна Калифорния, Мексико.

Миграция

Сивите китове мигрират на юг през есента за да се размножават и женските да родят своите малки в по-топли води. През пролетта се отправят на север за да се хранят. При лятната си миграция към Берингово и Чукотско море американските сиви китове изминават около 16 – 22 хиляди километра със средна скорост от 5 км/ч. и това е една от най-дългите годишни миграции на бозайници. Наблюдението на сиви китове по маршрута на тяхната миграция е превърнато в туристическа атракция, която предоставя на всеки реалната възможност да се докосне до тези изключителни създания в естествената им среда.

Хранене

Като представители на Беззъбите (баленови) китове сивите китове се хранят с бентосни (дънни) ракообразни, които обръщайки се на една страна (обикновено дясната) загребват от морското дъно и пресяват с помощта на балените си от вода и пясък. Хранят се обилно през лятото в северните води, а през останалата част от годината разчитат предимно на натрупаните мазнини. По време на миграцията обаче не пропускат възможност да се нахранят.

Природозащитен статус

Сивият кит е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като вид с малък риск, зависим от опазване.