Направо към съдържанието

Американска черна мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ursus americanus)
Американска черна мечка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мечкови (Ursidae)
род:Мечки (Ursus)
вид:Американска черна мечка (U. americanus)
Научно наименование
Pallas, 1780
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Американска черна мечка в Общомедия
[ редактиране ]

Американската черна мечка (Ursus americanus, още барибал) е едър хищник от семейство Мечкови.

Американската черна мечка е най-често срещаната мечка в Северна Америка. Обитава предимно гористи местности в планинската природна област от Аляска до Флорида. Не е застрашена и популацията ѝ е стабилна и расте.

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Теглото на мечката варира в зависимост от пола, възрастта и сезона. Сезонната вариация на теглото е ясно отчетлива: тенденцията е есенно време теглото преди изпадане в зимен сън да е с 30% по-високо от теглото през пролетта. Черните мечки по източното крайбрежие са средно по-тежки от тези по Западното. Възрастните мъжки обичайно тежат между 57 – 250 kg, докато женските са около 1/3 по-леки с тегло от 41 до 170 kg.[2]

Размерите на възрастните мъжки типично варира от 120 до 200 cm на дължина и от 70 до 105 cm височина при раменете. Опашката е дължа от 7,7 до 17,7 cm.[3][4] Въпреки че американската черна мечка е най-малката по размери в Северна Америка, големите мъжки надвишават размерите на други видове мечки, с изключение на кафявата и полярната.[3]

Козината е мека с плътен пух под дългите, дебели и груби косми.[3] Въпреки името си, черните мечки демонстрират широк диапазон на цветова вариация в зависимост от ареала и сезона. Цветът на отделните екземпляри може да варира от бяло, русо, канелено или светло кафяво до тъмен шоколад и гарваново черно. Популациите в крайбрежна Аляска и Британска Колумбия са черни със синкав оттенък. Бели до кремави на цвят барибали се срещат на крайбрежните острови и континенталната част на югозападна Британска Колумбия. Регистрирани са и екземпляри-албиноси.[5] Черната козина има тенденция да преобладава във влажни зони като Ню Ингланд, Ню Йорк, Тенеси, Мичиган и западните части на Вашингтон. 70% всички черни мечки са черни на цвят, но само 50% от популацията в Скалистите планини са такива.[3]

Цветови вариации на американските черни мечки според разпространението им
Разпространение Цветова вариация
Мичиган 100% черни
Минесота 94% черни, 6% кафяви
Ню Ингланд 100% черни
Ню Йорк 100% черни
Тенеси 100% черни
Вашингтон (крайбрежие) 99% черни, 1% кафяви или руси
Вашингтон (вътрешност) 21% черни, 79% кафяви или руси
Национален парк Йосемити 9% черни, 91% кафяви или руси

Мъжките индивиди живеят в собствена територия, на която допускат по няколко женски. Спят зимен сън в хралупи или пещери. Много добре се катерят по дърветата.

Американската черна мечка се храни предимно с плодове, ядки и растителност, също и с насекоми. Яде и месо, обикновено мърша, но не е активен хищник и рядко напада гръбначни животни като риба, бобри и елени.

Женските обикновено раждат първите си малки на възраст 3 – 5 години[6], като тези, живеещи в урбанизирани територии, имат тенденция да раждат по-млади.[7] Размножителният период обикновено е през юни-юли, но може да се обхване и целия период от май до август. Бременността трае около 220 дни и малките се раждат в края на януари – началото на февруари. Броят малки при едно раждане варира от едно до пет, обикновено две или три. При раждането си малкото мече тежи между 200 и 450 g. Ражда се с много фин сив пух и отваря очи след 28 – 40 дни. Прохожда след около 5 седмици. Малките се хранят с майчина кърма до 30-ата седмица и стават самостоятелни на възраст 16 – 18 месеца.

Обичайно живеят около 18 години в диво състояние. Рекордът за продължителност на живота в диво състояние е 31 години, а в плен – 44 години.[3]

  1. Ursus americanus (Pallas, 1780). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Scorzafava, Dick (2007). Radical Bear Hunter. Stackpole Books. ISBN 978-0-8117-3418-9.
  3. а б в г д Bear Anatomy and Physiology from Gary Brown's The Great Bear Almanac, Lyons & Burford, Publishers, 1993
  4. ADW: Ursus americanus: Information
  5. Bear Attacks: Their Causes and Avoidance by Stephen Herrero, published by Winchester Press, 1985
  6. Behaviour and Activities from Gary Brown's The Great Bear Almanac, Lyons & Burford, Publishers, 1993
  7. "Urban Black Bears „Live Fast, Die Young“, ScienceDaily (Oct. 1, 2008)". Sciencedaily.com. 2008-10-01.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата American black bear в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​