Хищници

	Хищници
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
подцарство:	Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
подтип:	Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:	Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:	Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:	†Elpistostegalia
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:	Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
подклас:	Theriiformes
подклас:	Живородни бозайници (Theria)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
инфраклас:	Плацентни (Placentalia)
магнразред:	Boreoeutheria
надразред:	Laurasiatheria
грандразред:	Ferungulata
хиперразред:	Хищници и люспеници (Ferae)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
	Научно наименование
	Carnivora Bowdich, 1821
	Обхват на вкаменелости
	лутеций – настояще, 42 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Хищници в Общомедия
	[ редактиране ]

Тази статия се отнася за разред Carnivora. За ловуващите животни вижте статията „Хищник“.

Хищниците (Carnivora) са разред, обединяващ над 260 вида плацентни бозайници с голямо разнообразие на форми и размери, физическа структура и начин на живот. Най-малкият сухоземен хищник е невестулката с дължина на тялото едва 11 cm и тегло до 25 грама, а мъжкият морски слон достига до 7 метра дължина и 4 тона тегло. Хищници наричаме всички животни, хранещи се с месо на други животни, но именно тези хищници днес заемат върха на хранителната верига по цял свят.

Обща характеристика

При цялото разнообразие на форми и размери, физическа структура и начин на живот, хищниците притежават някои общи черти, отличаващи ги от останалите бозайници. На първо място това са зъбите, приспособени за захапване и разкъсване на животинска плът. Кучешките зъби, дори при видовете, предпочитащи растителна храна, са винаги много добре развити, резците са малки, а кътните зъби имат остри режещи ръбове. Последният горен преден кътник и първият долен заден кътник имат най-големи размери, силни режещи ръбове и се наричат хищни или плътоядни зъби. С тях някои видове без затруднение чупят и най-здравите кости. При някои хищници от групата на Перконогите, като моржа например, тази диференциация на зъбите не е така ясно изразена, но така или иначе във връзка с водния си начин на живот Перконогите представляват изключение в много отношения. Като изключим тях, хищниците са стъпалоходещи, полустъпалоходещи или пръстоходещи с по 4 или 5 пръста на лапите, снабдени с остри здрави нокти. Както при човека очите им гледат напред и зрението им е бинокулярно.

Начин на живот и хранене

Освен типични хищници, хранещи се изключително с месо, има и всеядни (мечки, енотови и др.), а голямата и червена панда са по-скоро растителноядни, но като цяло хищническата природа налага самостоятелно съществуване, макар и някои видове да ловуват на глутници или малки прайдове. Освен това повечето видове са по-скоро нощни ловци. Според предпочитаната от тях плячка и местообитанията си някои хищници са приспособени за лов на земята или в дупки под нея, други ловуват по дърветата, а трети, препитаващи се основно с риба, водят воден начин на живот.

Размножаване

Като цяло по отношение на размножаването хищниците не се отличават съществено от останалите плацентни бозайници, при все че всяка група или отделен вид има своите особености. Интересното е, че при мечките и най-вече поровите се наблюдава удължена бременност вследствие на т. нар. забавена имплантация или прикрепване на оплодените яйцеклетки към маточната стена, с което развитието на зародиша спира до момента, в който климатичните условия благоприятстват отглеждането на малки. Отново при поровите, но също и при котките се наблюдава и т. нар. предизвикана овулация, т.е. самата овулация настъпва не по презумпция в точно определен момент, но по-скоро в отговор на външни стимули като намиране на партньор, ухажване и полов акт. Така шансовете за зачеване се увеличават многократно, след като намирането на партньор може да се окаже трудно и да изисква време.

Хищниците раждат своите малки слепи, почти глухи и трудно подвижни, изцяло зависими от грижите на майката. Мъжките много рядко вземат участие в отглеждането на малките и дори често убиват не само чужди, но и собствените си малки.

Допълнителни сведения

Много от представителите на разреда са тясно свързани с човека по един или друг начин. Кучето например се смята за първото животно, опитомено от човека, за да помага в лова и да пази. После идва и домашната котка, съпътстваща човека от най-дълбока древност. Някои видове имат голямо стопанско значение заради ценните си кожи и в миналото са били безмилостно избивани. Освен това редица хищници се определят като вредители, защото понякога нападат домашни животни или защото някои хора продължават да вярват, че хищниците вредят на дивите популации животни, с които се хранят. Днес обаче знаем, че това не е така: дори на места, където в миналото хищниците са били избити, те се разселват отново от човека, за да се възстанови екологичното равновесие. В България повечето видове са защитени.

Класификация

Основна статия: Класификация на хищниците

Разред Хищници

Подразред Коткоподобни (Feliformia) (Kretzoi, 1945)
- Семейство Африкански палмови цивети (Nandiniidae) (Pocock, 1929)
- Семейство Коткови (Felidae) (G. Fischer, 1817)
- Семейство Виверови (Viverridae) (Gray, 1821)
- Семейство Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae) (Chenu, 1850)
- Семейство Мангустови (Herpestidae) (Bonaparte, 1845)
- Семейство Хиенови (Hyaenidae) (Gray, 1821)
Подразред Кучеподобни (Caniformia) (Kretzoi, 1943)
- Семейство Кучеви (Canidae) (G. Fischer, 1817)
- Семейство Мечкови (Ursidae) (G. Fischer, 1817)
- Надсемейство Пороподобни (Musteloidea) (Fischer, 1817)
  - Семейство Червени панди (Ailuridae) (Gray, 1843)
  - Семейство Скунксови (Mephitidae) (Bonaparte, 1845)
  - Семейство Порови (Mustelidae) (G. Fischer, 1817)
  - Семейство Енотови (Procyonidae) (Gray, 1825)
- Надсемейство Перконоги (Pinnipedia) (Illiger, 1811)
  - Семейство Моржови (Odobenidae) (Allen, 1880)
  - Семейство Ушати тюлени (Otariidae) (Gray, 1825)
  - Семейство Същински тюлени (Phocidae) (Gray, 1821)