Виверови

	Виверови
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
подразред:	Коткоподобни (Feliformia)
семейство:	Виверови (Viverridae)
	Научно наименование
	Viverridae Gray, 1821
	Обхват на вкаменелости
	приабоний – настояще, 34 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Виверови в Общомедия
	[ редактиране ]

Виверовите (Viverridae), наричани още Пълзящи котки, са семейство хищни бозайници с дребни и средни размери, което включва линзанги, цивети, генети, палмови цивети и бинтуронга. Виверовите се смятат за едни от най-примитивните съвременни хищници със структура на скелета много близка до тази при първите вивероподобни хищници от еоцена, отпреди 50 милиона години, смятани за родоначалници на Коткоподобните.

Разпространение

Виверовите се срещат в цяла Африка и Южна Азия (до умерените ширини на север и о-в Сулавеси на изток), а котешката генета се среща и на Пиренейския полуостов в Европа.

Физическа характеристика

Виверовите имат издължено и набито телосложение, къси крака с прибиращи се или полу-прибиращи се нокти и дълга опашка. Размерите им варират от 33 см дължина на тялото (без опашката) и тегло 650 грама при африканския линзанг, до 85 см дължина и 18 кг тегло при африканската цивета. На външен вид наподобяват котки с дълга муцуна, като повечето видове са изпъстрени с тъмни шарки, ивици или петна по тялото и черни пръстени по опашката.

Повечето вивери имат добре развити перианални жлези, които отделят секрет със силна миризма, с която някои видове отблъскват своите неприятели. Секретът от тези жлези се нарича цибетин и се използва в парфюмерията и медицината.

Черепът е издължен и плосък. Мъжките индивиди имат бакулум (пенисова кост), както при кучетата. Зъбната формула е (i 3/3, c 1/1, p 3 – 4/3 – 4, m 1 – 2/1 – 2).2 = 32 – 40.

Начин на живот и хранене

Виверовите са активни предимно нощем и обикновено живеят самостоятелно. Макар и хищници, на практика са всеядни, хранят се с дребни гръбначни (включително мърша), насекоми и други безгръбначни като червеи, ракообразни и мекотели, като разнообразяват менюто си с плодове, цвят и корени. Палмовите цивети от своя страна се хранят предимно с растителна храна.

Водят дървесен и по-рядко наземен начин на живот. Бинтуронгът дори е развил хватателна опашка, която му служи като пета ръка. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът.

Класификация

Мангустовите (Herpestidae), мадагаскарските мангустоподобни (Eupleridae) и африканските палмови цивети (Nandiniidae) до неотдавна се включваха в състава на семейство Виверови, но след по-обстойни и съвременни изследвания се отделят като самостоятелни семейства.

Азиатските линзанги (Prionodon) до неотдавна се включваха в подсемейство Viverrinae, заедно с африканските линзанги (Poiana) и останалите типични вивери. Скорошни изследвания обаче сочат морфологична прилика на тези хищници с котките, повече от всички останали виверови, и затова все повече учени подкрепят отделянето им в самостоятелно семейство Prionodontidae.

Таксономичната класификация на генетите (Genetta) все още не е утвърдена и е предмет на научни спорове, особено около генетите с розетовидни леопардови петна: maculata – rubiginosa – pardina – poensis – tigrina.

семейство Viverridae – Виверови

подсемейство Prionodontinae – Азиатски линзанги
- род Prionodon – азиатски линзанги
  - Prionodon linsang – Ивичест линзанг
  - Prionodon pardicolor – Петнист линзанг, хималайски линзанг
подсемейство Viverrinae – Вивери
- род Poiana – африкански линзанги
  - Poiana richardsonii – Африкански линзанг
  - Poiana leightoni (Poiana richardsonii ssp. liberiensis) – Линзанг на Лейтън
- род Viverricula
  - Viverricula indica – Малка индийска цивета, расе
- род Viverra – вивери, цивети
  - Viverra zibetha – Цивета, азиатска вивера, голяма индийска цивета
  - Viverra tangalunga – Малайска цивета, тангалунга
  - Viverra megaspila – Едропетниста цивета
  - Viverra civettina (Viverra megaspila ssp.) – Малабарска цивета
- род Civettictis
  - Civettictis civetta – Африканска цивета
- род Genetta – генети
  - Genetta genetta – Котешка генета, обикновена (европейска) генета, малка петниста
  - Genetta maculata (G. rubiginosa) – Ръждивопетниста генета, пантерова генета
  - Genetta pardina (Genetta maculata ssp.) – Леопардова генета
  - Genetta poensis (Genetta maculata ssp.) – Кралска генета
  - Genetta tigrina – Едропетниста генета, южноафриканска генета, голяма петниста генета
  - Genetta servalina – Сервалова генета, централноафриканска генета
  - Genetta cristata (Genetta servalina ssp.) – Гривеста (сервалова) генета
  - Genetta victoria – Гигантска генета
  - Genetta angolensis – Анголска генета
  - Genetta abyssinica – Абисинска генета, етиопска генета
  - Genetta thierryi – Хаусанска генета, генета на Тиерѝ, псевдогенета
  - Genetta johnstoni – Генета на Джонстън
  - Genetta bourloni (Gaubert, 2003) – Генета на Бурлон
  - Genetta (Osbornictis) piscivora – Водна генета, водна цивета
подсемейство Hemigalinae
- род Hemigalus
  - Hemigalus derbyanus – Ивичеста палмова цивета
- род Diplogale
  - Diplogale hosei – Палмова цивета на Хоус, борнейска палмова цивета
- род Chrotogale
  - Chrotogale owstoni – Палмова цивета на Оустън
- род Cynogale
  Азиатска палмова цивета
  Бинтуронг
  - Cynogale bennettii – Видровидна цивета
подсемейство Paradoxurinae – Палмови цивети
- род Paradoxurus – палмови цивети
  - Paradoxurus hermaphroditus – Азиатска палмова цивета, мусанг
  - Paradoxurus jerdoni – Кафява палмова цивета, южноиндийски (кафяв) мусанг на Джердън
  - Paradoxurus zeylonensis – Златна палмова цивета, цейлонски мусанг
- род Paguma
  - Paguma larvata – Маскова палмова цивета, пагума, хималайска палмова цивета
- род Arctictis
  - Arctictis binturong – Бинтуронг
- род Macrogalidia
  - Macrogalidia musschenbroekii – Сулавеска цивета, целебеска палмова цивета, кафява палмова цивета
- род Arctogalidia
  - Arctogalidia trivirgata – Дребнозъба палмова цивета, триивичеста палмова цивета

Източници

Външни препратки

Виверови на ITIS