Направо към съдържанието

Хоботни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Proboscidea)
Хоботни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:Elpistostegalia
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Theriiformes
подклас:Живородни бозайници (Theria)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
инфраклас:Плацентни (Placentalia)
надразред:Afrotheria
(без ранг):Tethytheria
разред:Хоботни (Proboscidea)
Научно наименование
Illiger, 1811
Обхват на вкаменелости
Хоботни в Общомедия
[ редактиране ]

Хоботните (Proboscidea) са разред бозайници, които днес са представени от само едно семейство - слонове (Elephantidae) с два рода - Африкански слонове (Loxodonta) и един вид Азиатски слон (Elephas maximus). Към рода африкански слонове спадат 2 вида - Африкански саванен слон (Loxodonta africana) и Африкански горски слон (Loxodonta cyclotis). Към азиатските слонове спадат 4 подвида - суматренски, индийски, цейлонски и калимантански слонове. Всъщност, слоновете са единствените живи представители на разред хоботни. В миналото този разред е бил представен от множество семейства и видове, но всички освен слоновете са изчезнали. Най-скоро са измрели мастодонтите и мамутите - само допреди 10 000 години, т.е. в края на последния ледников период. Други изчезнали видове са дейнотериумите, амебелодоните, стегодоните, платибелодоните и много други. Вероятна причина за изчезването им са климатичните промени.

Името им произлиза от главния им отличителен признак - наличието на хобот.

Първите хоботни са се появили преди около 50 милиона години през ранния терциер. По това време в Африка се е появил меритериумът - първият представител на разред хоботни. Външно това животно е приличало на съвременните тапири, с които вероятно е родственик. На размери е бил почти колкото днешните хипопотами. И подобно на хипопотамите и тапирите, меритериумите са живели в близост до водни басейни. От този вид впоследствие са еволюирали всички представители на разреда.

Меритериум - предшественик на слоновете и останалите хоботни.

Днес единствените живи представители слоновете обитават тропическите райони на Азия и Африка. В миналото видове от този разред са били разпространени на всички континенти без Австралия и Антарктида. Мастодонтите например са били типични за Северна и Южна Америка, мамутите - за Европа, северна Азия и Северна Америка, баритериумите за северна Африка и т.н.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Хоботните са типично социални животни, които живеят на стада. Растителноядни животни са: хранят се с листа, клонки, треви и плодове.

Дейнотериум - един от най-едрите представители на разред Хоботни, обитавал Африка преди 10 000 години.
Палеомастодонт - древен предшественик на слоновете и мастодонтите, живял през еоцен и ранния олигоцен

Разред Хоботни

  1. Sanders, William J. и др. New large-bodied mammals from the late Oligocene site of Chilga, Ethiopia // Acta Palaeontologica Polonica 49 (3). 2004. с. 365-392. Посетен на 1 юли 2012.
  2. Shoshani, Jeheskel и др. A proboscidean from the late Oligocene of Eritrea, a “missing link” between early Elephantiformes and Elephantimorpha, and biogeographic implications // PNAS 103 (46). 2006. DOI:10.1073/pnas.0603689103. Посетен на 1 юли 2012.