Етология
Етологията е наука за поведението на животните (особено на социалните животни като приматите и кучеподобните).
Историческо развитие
[редактиране | редактиране на кода]Още в древността поведението на животните е представлявало интерес за хората. Наблюденията над някои действия на животните са намирали приложение във всекидневието на древните хора при ловуване, а по-късно при опитомяването и дресирането. През последните години вниманието на учените се насочи към задълбочени проучвания върху поведението на животните. Резултатите от изследванията имат не само научна стойност, но намират широко приложение в различни области от практическата дейност на човека. Така възниква една нова и интересна наука за биологичните основи и закономерности на животните, наречена етология (от грц. етос – поведение и логос – наука).
Изучаването на вродените елементи на поведението започва в края на XVIII век с изследванията върху инстинктите при различни видове животни. Но за основоположници на съвременната етология се смятат носителите на Нобеловата награда за 1973 г. австриецът Конрад Лоренц – директор на Института по физиология на поведението на животните „Макс Планк“ в Бавария, холандецът Николас Тинберген – ръководител на етологичните изследвания в Оксфордския университет, и австриецът Карл фон Фриш – известен изследовател на поведението на пчелите от Зоологическия институт при университета в Мюнхен. Тримата учени не се ограничиха да изследват определени поведенчески прояви на животните, а чрез анализ и синтез обединиха съществуващите възгледи и натрупания експериментален материал и изградиха стройна научна теория за поведението на животните.
Етологията се интересува предимно от мотивите, които карат животните към достигане на определена цел – в повечето случаи това е задоволяване на важна биологична необходимост, свързана със запазване на животинския вид.
Същност на етологията
[редактиране | редактиране на кода]Особено интересни са най-ранните прояви на вроденото поведение. При висшите животни вродените безусловни рефлекси никога не се проявяват самостоятелно в процеса на развитието на възрастния индивид. Обикновено те се преплитат по сложен начин с придобитите през живота условни рефлекси. Някои безусловни рефлекси може да се видят в чист вид в първите дни след раждането.
Например новороденият бозайник ще бъде осъден на гибел, ако не се задейства смукателният безусловен рефлекс. Достатъчно е квачката да „подаде“ сигнал за близка опасност и току-що излюпените пиленца приемат поза на притайване – остават за известно време напълно неподвижни. Доказателство, че това е вроден безусловен рефлекс, е наблюдаването на същата реакция и при пиленца, изкуствено излюпени в инкубатор, които няма от кого да се „учат“. Това показва, че още през зародишното развитие у животните е програмиран определен набор от вродени рефлекси, които се проявяват активно още в най-ранните етапи на индивидуалното им развитие. За много животни, които се раждат прогледнали, от голямо значение за проявите на инстинктивното им поведение са зрителният и звуковият анализатор. Например всяко затъмняване над главата на новороденото агне предизвиква повдигане на главата нагоре и търсене на млечна жлеза, т.е. опит за сучене. А в природата при птичетата, които се излюпват слепи, и най-малкото разклащане на гнездото води до отваряне на човките. Тези така сигурни и постоянни вродени реакции могат лесно да се предизвикат и от нетипични дразнители, която особеност е в основата на т.нар. импринтинг. Този термин е въведен от Лоренц и според него това е механизмът, чрез който новородените бозайници или птици оприличават себе си на индивида, видян за първи път след раждането им (най-често майката). Същият учен успял да накара новоизлюпени гъсета да го следват неотклонно, смятайки го за техен родител. По този начин, той доказва, че през първите дни от живота си малките запаметяват кой ги храни и защитава, като у тях се появява инстинкт за следване.
Интересно е поведението на птиците, които притежават безпогрешна вродена ориентация в пространството, усещане за посока, необходима им при миграциите, както и точното време кога да ги извършат. С това се обяснява подготовката за далечните междуконтинентални прелети точно в определен период от годината и завръщането на птиците (щъркели, лястовици и много други) през пролетта по едно и също време на същото място. Годишният календар, „компасът“ и биологичния часовник са наследствени и при много бозайници.
В природата при животните може да се наблюдава индивидуално и групово поведение. Индивидуалното поведение е характерно за животни, които водят самостоятелен начин на живот или живеят на двойки. Обикновено самостоятелно живеещите животни се чифтосват само през размножителния период (с цел продължаване на рода). Всяка обособена брачна двойка бозайници или птици завладява определена територия, която грижливо охранява. Така например мъжкият славей, на чиято песен се възхищаваме, всъщност пее с особено настървение през брачния период, като чрез песента си съобщава, че неговата територия е ангажирана и всеки неканен гост от същия вид ще бъде прогонен безмилостно. Бозайниците бележат територията си чрез миризливи секрети (вълците и кучетата – чрез урината си, някои видове антилопи – чрез секрети от слъзните си жлези, поровете – чрез секрети от мускусните си миризливи жлези, мечките – чрез кожни секрети и пр.).
Интересно поведение показват и животните, водещи групов начин на живот – стада от бозайници (например антилопи, зебри, биволи, бизони, вълци, маймуни), ята от птици (например папагали, врани, гарги), пасаж от риби и др. При тях по-лесно се отглеждат и възпитават подрастващите, които по пътя на подражаване на старите и опитни животни бързо опознават природната обстановка и се научават да ловуват и да намират храната си, да се пазят от опасности.
Много характерен белег при животните, водещи групов начин на живот, е съществуването на рангово разпределение – изграждането на строга йерархична стълбица, извоювана чрез многобройни борби за елиминиране. Подобни двубои между животните са много характерни и особено силно са изразени през размножителния период. Но тогава борбите се изразяват в сложни брачни ритуали за извоюване на желаната женска. Особено ожесточени битки водят зубрите, бизоните, елените и други животни.
Всеки животински вид притежава средства за общуване и сигнализация, които се изразяват в звукови, химични и електрични сигнали, мимики, изражения и други. Най-широко разпространени са звуковите сигнали, чрез които животните си сигнализират за опасност или за наличност на храна, за приближаваща природна угроза (ураган, земетресение, гръмотевици и други).
Разнообразните поведенчески прояви на животните винаги са представлявали обект за изучаване, тъй като са един от загадъчните явления на живата природа. Днес учените вече са доказали, че поведенческите прояви са отражение на обективната действителност, т.е. имат материална основа (физиологични механизми, които ги обуславят). Всички животни без изключение показват поведение, чиито характер и сложност зависят от мястото, което те заемат във филогенетичната йерархия на живота. Тъй като е известно, че психиката е свойство само на високоорганизираната материя, приема се, че тя е присъща на по-висшите животни. Следователно изводът, който правят учените, е, че поведението е по-общо свойство и обхваща всички външни поведенчески прояви (най-вече двигателната активност), насочени към задоволяване на жизненоважни потребности на организма.
Поведението на животните винаги е заемало централно място в историята на тяхното опитомяване. Днес при съвременните методи за промишленото отглеждане на животните човекът още повече трябва да се съобразява с мотивите, които определят поведението им при тези условия. С бързото нарастване на населението на нашата планета проблемът за осигуряване на животински продукти все повече ще тласка човечеството към масово промишлено отглеждане на селскостопански животни. А увеличаването на числеността на стадото води до изменения както в индивидуалното, така и в груповото поведение на животните. Ето защо вмешателството на човека, непознаващ поведенческите прояви на животните, може да доведе до сериозни неудачи. Обратно, ако човекът е запознат с техните етологични особености, може да открие нови пътища за повишаване продуктивността в животновъдството.
Проблемът на съвременната етология са тясно свързани с проблемите на защитата на околната среда. Техническият прогрес, който съпътства нашето космическо време, създава реална опасност за замърсяване на околната среда. Това води до дълбоки депресии в природата, до нарушаване на екологичното равновесие в нея.
С необичайното си поведение често животните предсказват началния момент на зараждащата се за човека опасност. За някои природни промени във времето те притежават значително по-чувствителни рецептори от човека и могат да предусетят много по-рано настъпването на природни бедствия (земетресения, вулканични изригвания и урагани). Така е могат да окажат неоценима помощ на хората. Ето защо опознаването поведението на животните е много полезно.
Учените са единодушни, че в никакъв случай на животните не трябва да се приписват свойства и качества, които са присъщи само на човека (например разумно мислене, втора сигнална система), но в същото време много от тях са на мнение, че не трябва да се изключва възможността за търсене при висшите животни на елементарни зачатъци от „дочовешки“ интелектуални реакции. Да не забравяме афоризъма на известната американска писателка етоложка Сали Каригар: „Работата не е в това, че животните приличат на нас, а че ние приличаме на тях“, защото именно ние сме произлезли от тях, а не те от нас.