Могила (община Могила)
Тази статия е за село Могила в Северна Македония. За други значения вижте Могила (пояснение).
| Могила Могила | |
| — село — | |
 | |
 Камбанарията на „Свети Архангел Михаил“ | |
  Могила | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 1526 души (2002) |
| Пощенски код | 7216 |
| МПС код | BT |
| Могила в Общомедия | |
Могила (на македонска литературна норма: Могила) е село в южната част на Северна Македония, център на едноименната Община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 580 m надморска височина в областта Пелагония, на 10 km северно от град Битоля, на пътя свързващ Битоля с Прилеп.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в селото „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1847 година.[2] В XIX век Могила е българско село в Битолска кааза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Могила има 850 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Могила е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 89 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Могила има 736 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
В края на XIX и началото на ХХ век местните жители се включват в борбата на ТМОРО. На 8 май 1903 година в къщата на Никола Мешков турски части откриват и след продължително сражение и употреба на артилерия унищожават четата на войводата Парашкев Цветков. Разрушени са няколко къщи, трима мъже и две жени от селото са убити, други са ранени.[6]
В началото на юли 1905 година, след убийството на потераджията Шефки (притежаващ чифлик в селото[7]) от Иван Димов – Пашата жителите на Могила са подложени на репресии от османска военна част.[8]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[9]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Христо Светиев от Битоля е български кмет на Могила от 24април 1944 година до 9 септември 1944 година.[10]
Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Прилеп, Европа и презокеанските земи.[1]
В началото на ХХІ век Могила е едно от най-големите в Северна Македония, общински център на редица села в Пелагония.
Според преброяването от 2002 година селото има 1526 жители, от които 1525 македонци и един друг.[11]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1480 | 1703 | 2038 | 2282 | 2510 | 2285 | 1576 | 1526 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 1525 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Могила
Андон Попахтаров (1878 – ?), български революционер- Захария Шумлянска (1864 – 1937), българска просветна деятелка
- Димче Сарванов Могилчето (1879 – 1907), български революционер
- Никола Мешков, български революционер, кмет на Могила
- Петко (? - 1908), селски войвода на ВМОРО[12][13]
- Починали в Могила
- дядо Андрей Петров Блажевски (Расолковски) (1861 – 1903), български хайдутин и революционер
- Димитър Филдишев (? – 1903), български революционер, секретар на четата на Парашкев Цветков
- Парашкев Цветков (1875 – 1903) – български революционер
- Кочо Песнаджиев (? – 1903), български революционер от ВМОРО
- Неделчо (Неделю) Попов Денев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[14]
- Стойче Летник (1869 – 1909), български революционер, деец на ВМОРО
- Тома Никлев (1860 – 1909), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Могила // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 184 - 185.
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материяли за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.30-31.
- ↑ Дебър, година І, бр.5, 2 юли 1905, с.3-4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 298.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 524, л. 47
| ||||||||
