Иваневци
| Иваневци Ивањевци | |
| — село — | |
 Панорама на Иваневци | |
  Иваневци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 609 m |
| Население | 615 души (2002) |
| Пощенски код | 7245 |
| МПС код | BT |
| Иваневци в Общомедия | |
Иваневци (на македонска литературна норма: Ивањевци) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп, Битоля отстои на около 27 км в южна посока. Настилни пътища го свързват със съседните села Долно Сърбци на юг и Подино на север, от запад се намира и планинският рид Древеник.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата в селото „Свети Георги“ е изградена в 1847 година.[1] В XIX век Иваневци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Иваньевци има 280 жители, всички българи християни.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Иваньевци има 70 български къщи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ивановци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 21 къщи.[4]
При избухването на Балканската война 5 души от Иваневци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
По време на Първата световна война Иваневци е център на община в Битолска селска околия и има 409 жители.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кръстю Ст. Каменски от Панагюрище е български кмет на Иваневци от 1 септември 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Иван Н. Поповски от Дебър (29 декември 1942 - 18 април 1944) и Илия Г. Попев от Прилеп (18 април 1944 - 9 септември 1944).[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 615 жители, от които 611 македонци, 3 роми и един друг.[8]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 861 | 989 | 959 | 970 | 753 | 673 | 615 | 615 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 611 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 3 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Иваневци
Начо (Нечо) Трифунов Шарков, български революционер от ВМОРО, битолски селски войвода, през Илинденско-Преображенското въстание действа в отряда на Пито Гули и в сраженията при Журче и Мечкин Камен[9][10]- Тале Толев, български революционер от ВМОРО, битолски войвода, през Илинденско-Преображенското въстание действа в отряда на Пито Гули и участва в сражението при Мечкин камен[11]
Бележики
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 15 февруари 2021
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
- ↑ Арсовъ, Т. Ристе Котевъ // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 14.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
| ||||||||
