Лознани
Лознани Лознани | |
— село — | |
Изглед към селото | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Могила |
Географска област | Пелагония |
Площ | 9 km² |
Надм. височина | 569 m |
Население | 185 души (2002) |
Пощенски код | 7245 |
МПС код | BT |
Лознани в Общомедия |
Лознани (на македонска литературна норма: Лознани) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония, североизточно от град Битоля. Землището му е богато и подходящо за земеделие.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Лознани е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е построена в 1860 година, доизградена в 1900 година.[1][2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лознани има 300 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лознани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 26 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Лознени има 30 български къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лознани има 192 българи екзархисти.[6]
По време на Първата световна война Лознани е част от Иваневска община и има 409 жители.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, всички македонци.[8]
Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 466 | 521 | 586 | 557 | 509 | 383 | 215 | 185 |
Националност | Всичко |
македонци | 185 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лознани // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2023-04-01. Посетен на 2023-10-30.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
|