Будаково
| Будаково Будаково | |
| — село — | |
 | |
  Будаково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 576 m |
| Население | 248 души (2002) |
| Пощенски код | 7212 |
| МПС код | BT |
| Будаково в Общомедия | |
Будаково (на македонска литературна норма: Будаково) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е равнинно разположено в областта Пелагония, североизточно от град Битоля. На запад от селото остава общинският център село Могила от юг почти слято със село Будаково е село Трап.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Будаково е смесено българо-турско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Будаково (Boudakovo) е посочено като село с 37 домакинства и 97 жители мюсюлмани и 63 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Будяково има 312 жители, от които 52 българи християни и 260 турци.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Будаково е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 52 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Будаково има 32 българи екзархисти.[4] Към 1906-1907 година Будаково, заедно с Радобор, Трап, Ношпал и Горно Чарлия образува енория в Пелагонийската епархия на Екзархията, с енорийски свещеник Тодор Стоянов.[5]
| Години | Македонци | Албанци | Турци | Роми | Власи | Сърби | Бошняци | Други | Общо |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1948 | — | — | — | — | — | — | — | — | 570 |
| 1953 | 72 | — | 582 | — | — | — | ... | 1 | 655 |
| 1961 | 210 | — | 269 | ... | ... | 21 | ... | 2 | 502 |
| 1971 | 138 | — | 139 | — | ... | 1 | ... | 1 | 279 |
| 1981 | 112 | — | 195 | — | — | — | ... | 2 | 309 |
| 1991 | 76 | 2 | 208 | — | — | — | ... | 3 | 289 |
| 1994 | 45 | — | 200 | — | — | — | ... | — | 245 |
| 2002 | 44 | 3 | 200 | — | — | — | — | 1 | 248 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 76 (Регистър на венчилата в с. Радобор, с. Трап, с. Будаково, с. Ношпал и в с. Горно Чарлия, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает)
| ||||||||
