Свето Тодори
| Свето Тодори Свето Тодори | |
| — село — | |
 | |
  Свето Тодори | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 604 m |
| Население | 210 души (2002) |
| Пощенски код | 7245 |
| МПС код | BT |
| Свето Тодори в Общомедия | |
Свето Тодори (на македонска литературна норма: Свето Тодори) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп и североизточно от Битоля в североизточното подножие на Дървеник.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Исвед Тодор с 13 джизие ханета (домакинства).[1]
В XIX век Свето Тодори е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Тодор“ е изградена в 1840 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Свети Тодори има 210 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свети Тодори е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Свето-Тодоре има 30 български къщи.[5]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Свети Тодори има 128 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 210 жители, всички македонци.[8]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 406 | 477 | 481 | 453 | 447 | 264 | 256 | 210 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 210 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Свето Тодори
Бранко Мицевски (р. 1958), северномакедонски орнитолог
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
| ||||||||
