Стойче Летник
| Стойче Летник | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Стойче Божков Летников, наричан Летник, Летникот, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стойче Летник е роден през 1869 година в крушевското село Селце, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Наследник е на революционерът от XIX век Трайко Цветков. Присъединява се към ВМОРО като член на революционния комитет в родното си село, четник е първоначално при Алексо Стефанов в Битолско.[1]
Участва в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Пито Гули,[2] по-късно е самостоятелен крушевски войвода. Загива в 1909 година, убит от гръцки терористи, заедно с крушевския войвода Тома Никлев при пресичането на река Шемница.[3][4][5][6]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Четата на Алексо Стефанов. Първи на първия ред (отдясно на войводата) е Стойче Летник. -
Четата на Алексо Стефанова и Стойче Летник -
Група куриери със Стойче Летник (вдясно), Георги Попов (вляво)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 34.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 327, 445.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
- ↑ Майски, Н. К. Демиръ Трайко // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 15.
