Питу Гули

Питу Гули
	Питу Гули
български революционер
Роден	1865 г. Крушево, Османска империя
Починал	12 август 1903 г. (38 г.) Мечкин камен, Османска империя
Религия	Православна църква
Семейство
Деца	Стерю Гулев; Никола Гулев; Ташко Гулев
	Питу Гули в Общомедия

Питу Гули или Питу Гулев (среща се и формата Пито) е български революционер и деец на националноосвободителното движение в Македония от влашки произход, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водил битката при Мечкин камен по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.^[1]^[2]

Биография

Роден е през 1865 година в Крушево във влашко семейство. От 1882 година живее и работи в София.^[3] Включва се като четник в четата на Адам Калмиков в Кюстендил в 1885 година. След като четата е разбита, е заточен в Мала Азия.^[4] Около 1894 година е освободен и се връща в Крушево, където открива гостилница и се включва във ВМОРО. Между 1897 и 1902 година отново е в София, където също държи гостилница. През периода неколкократно се връща в Крушево.^[4] В 1902 година влиза в Македония от Кюстендил с четата на капитан Тома Давидов. В началото на 1903 година, след известен престой в Кюстендил, където се сформира чета начело с Христо Чернопеев, навлиза в Македония.^[3] Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание.^[4]

При превземането на Крушево намира начин да подпали турската казарма с бутилки със спирт, като така пада последната турска позиция в града. След настъпването на турските войски се противопоставя на решението за отстъпление като напуска демонстративно войводския съвет на Крушевската република.

Отделя 70 недобре въоръжени четници и с останалите 170 заема позиции на скалистото плато Мечкин камен в Баба планина. На Баба планина Питу Гули води най-продължителното и кърваво сражение за защитата на Крушево. Успява да удържи платото през целия ден на 30 юли 1903 година.^[5] Загива по време на сражението от изстрел в гърдите. Последните му думи са: „Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!“.^[4]

За Питу Гули, битката на Мечкин камен и смъртта му са създадени народни песни. Коста Църнушанов отбелязва, че те предават правдиво историята (разбира се, без цифрите на убитите турци и въстаническите сили).^[6] Най-известна е песента „Море пиле“, появила се скоро след смъртта му. Името му се споменава и в химна на Северна Македония.

Семейство

Питу Гули е женен за Евгения, от която има една дъщеря и трима сина. Година след смъртта на Гули от туберкулоза умира и жена му. Децата им отрасват в сиропиталище в Битоля. Дъщеря им Флора умира млада след ампутация на единия крак. Синовете на Гули също умират в защита на каузата на ВМРО. Ташко Гулев (Шула Гули), загива през 1913 година в редовете на Македоно-одринското опълчение, Никола Гулев (Лакя Гули), който е един от най-верните помощници на Тодор Александров, бива убит от сърбите през 1924 година, а Стерю Гулев, който е сътрудник на българската полиция в Крушево, се самоубива след слизането на партизаните в града през есента на 1944 година.

Вижте също

Море пиле в

Галерия

Четата на Питу Гули на почивка
Мито Мучитанов (Миту Мучитано), Питу Гули и Петър Лявра.
Гробът на Питу Гули в Крушево.
Знамето на 3-ти крушевски отряд на Пито Гули.^[7]
Четата на Питу Гули през 1903 година край село Бирино. Източник: ДА „Архиви“
Обединената чета на Георги Тренев, Константин Кондов, Питу Гули, Ванчо Сърбака и други. С по-добро качество тук.

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Питу Гули

Бележки

↑ Brown, K. (2003) The Past in Question: Modern Macedonia and the Uncertainties of Nation (Princeton: Princeton University Press) ISBN 0-691-09995-2
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 110.
↑ ^а ^б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 159.
↑ ^а ^б ^в ^г Войнова, Николета. Питу Гули (1865 - 1903) // Македонски научен институт, 11 август 2016 г. Посетен на 20 септември 2021 г.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 283.
↑ Църнушанов, Коста. Македонски народни песни. София, БАН, 1956. с. 366.
↑ Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. Георги Победоносец, София 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“, стр. 45

[1] Brown, K. (2003) The Past in Question: Modern Macedonia and the Uncertainties of Nation (Princeton: Princeton University Press) ISBN 0-691-09995-2

[2] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 110.

[Кюстендил_159-3] а ^б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 159.

[МНИ-4] а ^б ^в ^г Войнова, Николета. Питу Гули (1865 - 1903) // Македонски научен институт, 11 август 2016 г. Посетен на 20 септември 2021 г.

[5] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 283.

[6] Църнушанов, Коста. Македонски народни песни. София, БАН, 1956. с. 366.

[7] Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. Георги Победоносец, София 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“, стр. 45

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]