Никола Гулев

Никола Гулев
	Никола Гулев
български революционер
Роден	1901 г. Крушево, Османска империя
Починал	1924 г. (23 г.) Белград, Кралство на сърби, хървати и словенци
Семейство
Баща	Питу Гули
Братя/сестри	Стерю Гулев; Ташко Гулев
	Никола Гулев в Общомедия

Никола Питу Гулев или Лакя Гули е български революционер от влашки произход, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Никола Гулев е син на революционера Питу Гули^[1]. Брат му Ташко Гулев (Шула Гули) загива през 1913 година в редовете на МОО, а вторият му брат Стерю Гулев работи за българската полиция в Крушево през 1941 – 1944 година и се самоубива след влизането на комунистите в града на 6 октомври 1944 година. Никола Гулев завършва гимназия в София.^[2]

След възстановяването на ВМОРО от Тодор Александров става негов личен телохранител. По молба на Пейо Яворов през 1913 Гулев му дава пистолет, с който впоследствие големият български поет се самоубива.^[3]

След Първата световна война Гулев участва в повторното възстановяване на революционната организация. По нареждане на ВМРО Никола Гулев убива в София Александър Панов, който в 1922 година създава „Земеделческа емигрантска група“.^[4]^[5] Гулев става четник, а по-късно войвода на ВМРО във Велешко и родното му Крушевско. Гулев, който по думите на Иван Михайлов е

„

неукротимо смел и предприемчив

“

често предприема рисковани пътувания из Югославия – отива до Загреб където се среща с хърватския водач Степан Радич.^[6] При едно подобно пътуване е предаден и е заловен от сръбската полиция в Ниш на 15 септември 1923 година.^[7] През лятото на 1924 година след изтезания умира в белградския затвор.^[8]^[9]^[10]

Бележки

↑ Възпоменателна картичка на Никола Гулев^{[неработеща препратка]}
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
↑ Дружбата между Яворов и Тодор Александров.
↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 145.
↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 415-416. (на македонска литературна норма)
↑ „Тодор Александров – Се за Македонија – Документи 1919-1924“, Редакција: Проф. др. Зоран Димитровски, АНАЛИТИКО-АИ, Скопје, 2005; ISBN 9989-57-342-5.
↑ Големите власи сред българите. Тодор Балкански, Даниела Андрей Издател Знак 94, 1996 г. стр. 69.
↑ Или в Ниш; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 109-110.

[1] Възпоменателна картичка на Никола Гулев^{[неработеща препратка]}

[2] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.

[3] Дружбата между Яворов и Тодор Александров.

[4] Баждаров, Георги. „Моите спомени“.

[5] Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934.

[6] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 145.

[7] Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 415-416. (на македонска литературна норма)

[8] „Тодор Александров – Се за Македонија – Документи 1919-1924“, Редакција: Проф. др. Зоран Димитровски, АНАЛИТИКО-АИ, Скопје, 2005; ISBN 9989-57-342-5.

[9] Големите власи сред българите. Тодор Балкански, Даниела Андрей Издател Знак 94, 1996 г. стр. 69.

[10] Или в Ниш; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 109-110.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]