Направо към съдържанието

Мал Папрадник

Мал Папрадник
Мал Папрадник
— село —
41.4717° с. ш. 20.5467° и. д.
Мал Папрадник
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаВапа
Географска областЖупа
Надм. височина754 m
Население486 души (2002)
Пощенски код1258
Мал Папрадник в Общомедия

Мал Папрадник (на македонска литературна норма: Мал Папрадник; на албански: Papradniku i Vogël) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).

Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово, близо до брега на Дебърското езеро (Черни Дрин).

В XIX век Мал Папрадник е село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мало Парадища е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 44 помаци.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Мала Папраница има 50 българи християни и 400 жители българи мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мало Папраница е чисто помашко (българомохамеданско) село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 40 къщи.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Папраница има 24 българи екзархисти.[4]

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Малки Папраникъ е част от Парешката община на българската Дебърска околия.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 486 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 25
албанци 0
турци 455
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 6
  • Фатмир Скендер (р. 1966), северномакедонски конституционен съдия, по произход от Мал Папрадник
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007