Вапа
| Вапа Центар Жупа | |
| — село — | |
 | |
  Вапа | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 800 души (2002) |
| Пощенски код | 1258 |
| Вапа в Общомедия | |
Ва̀па (на македонска литературна норма: Центар Жупа; на турски: Merkez Jupa) е село в Северна Македония, център на община Вапа,
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово. Селото традиционно се състои от две махали – Горна и Долна Вапа.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото произхожда от думата вапа, която няма аналогия в другите славянски езици и означава вдлъбнатина, котловина. Сродна е със староиндийското vāpī, дълго блато и с литовското ùpé, река, латвийското upe, река, поток, старопруското wupyan, облак.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Вапа е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горна Вапа е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 47 българи, а Долна Вапа – с 15 домакинства и 43 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горна Вапа има 116, а Долна Вапа 60 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горна Вапа и Долна Вапа са чисто български села в Дебърската каза на Дебърския санджак с по 20 къщи всяко.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вапа има 320 българи екзархисти.[5]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вапа (Горна и Долна) има 32 български екзархийски къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Вапа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Вапа е част от Парешката община на българската Дебърска околия.[8]
Селото се оформя като център на областта Жупа, в него се заселват много помаци от околните села и е прекръстено на Центар Жупа, тоест Център Жупа. Помаците във Вапа са с турско самосъзнание.
Според преброяването от 2002 година селото има 800 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 80 |
| албанци | 4 |
| турци | 714 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 118.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| ||||||||||||||||||||
