Долно Мелничани
| Долно Мелничани Долно Мелничани | |
| — село — | |
 Панорама на селото | |
  Долно Мелничани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Мала река |
| Надм. височина | 972 m |
| Население | 11 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Долно Мелничани в Общомедия | |
Долно Мелничани (на македонска литературна норма: Долно Мелничани; на албански: Melniçani i Poshtëm) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Мелничани е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Въведение Богородично“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долно Мелниче (Melnitché dolno) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 164 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Долно Мелничани има 250 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Мелничане е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 35 къщи.[4]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Долне Мелничани има 38 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Мелничани има 280 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
На 1 ноември 1910 година сръбският владика Варнава Дебърски се опитва да посети Долно Мелничани, за да служи на храмовия празник Свети Безсребреници Козма и Дамян, но селяните не му позволяват. Вместо това службата е извършена от българския митрополит Козма Дебърски.[7]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Долно Мелничани има 33 български екзархийски и 12 патриаршистки къщи (от 1905 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител и 9 ученици.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Долно Мелничане е част от Раичката община на българската Дебърска околия.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители македонци.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долно Мелничани
Лука Апостолов Андонов, македоно-одрински опълченец, (19) 22-годишен, 2 рота на 1 дебърска дружина[12] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592; ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 604
| ||||||||||||||||||||
