Елевци
- За Долно Елевци вижте Евла (община Вапа). За другото дебърско Елевци вижте Татар Елевци. За полошките села вижте Горно Йеловце и Долно Йеловце.
| Елевци Елевци | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Елевци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 1429 m |
| Население | 260 души (2002) |
| Демоним | елешани |
| Пощенски код | 1258 |
| Елевци в Общомедия | |
.png)
Елевци, още Горно Елевци, Каурско Елевци или Коджаджик Елевци (на македонска литературна норма: Елевци; на албански: Elevci), е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името Каурско Елевци, показва традиционно християнско население и е противопоставено на дебърското Татар Елевци. Възможно е името за произлиза от личното име Елез, откъдето през Елезци и Елееци да е дойшло до Елевци. В подкрепа на тази теория е фактът, че жителите турци на Елевци го произнасят Елѐсца. Демонимът съответно е елешани, а прилагателното елешки.[1]
В 1519 година в Елевци има 9 християнски семейства и едно мюсюлманско. През 1583 година не са регистрирани мюсюлмани, християнските семейства в селото са 11, има също трима неженени и 4 вдовици.[2]
В XIX век Елевци е село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Горно Елевци е посочено като село с 38 домакинства, като жителите му са 47 българи и 65 турци.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Горно Елевци има 65 жители българи християни и 550 турци.[4] Според него:
| „ | Въ Жупа, ако и да има сега само едно село арнаутско, българското население постояно напуща тоя край, защото е притѣснено отъ турцитѣ и торбешитѣ. Отъ Горно и Долно Елевци 25 кѫщи сѫ прѣселени въ Скопие, други въ Битоля и въ скоро врѣме българското население ще изчезне. Българи е имало до прѣди 30—35 год. и въ арнаутското село Баланци и въ турското Коджоджикъ, но сѫ всички избѣгали. Тоя край е опустошенъ жестоко отъ арнаутскитѣ пълчища на Али Паша, които съсипали Божи Градъ въ долината на р. Дримъ къмъ края на ХVIII. в. Наблизо до Елевци е имало голѣмо българско село Бѣжаново, унищожено въ началото на XIX. в.[5] | “ |
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Каурско Елевци има 72 българи екзархисти.[6]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Коджаджик-Елевци има 19 български екзархийски и 120 турски къщи.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елевци (Елевци и Татар Елевци) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Горно Елевци е част от Селечката община на българската Дебърска околия.[9]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Елевци като българско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 260 жители турци.[11]
Църквата „Свети Димитър“ е от втората половина на XX век.[12]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Елевци
Апостол Симеонов Константинов, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, 3 рота на 1 дебърска дружина[13] Загинал през Първата световна война.[14]
Алекса Йованович Коджа (1875 – 1943), професор, писател, общественик- Константин Радев, български съдия[15]
Коста Аджиевски (р. 1943), северномакедонски историк
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
- ↑ Соколоски, Методија. Жупа во XV и XVI век. Годишен зборник на Филозофскиот факултет 27, 1975, с. 178, 184.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 612.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 10, 11; а.е. 332, л. 2
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
| ||||||||||||||||||||
