Горно Йеловце
| Горно Йеловце Горно Јеловце | |
| — село — | |
 Изглед към Горно Йеловце | |
  Горно Йеловце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 1313 m |
| Население | 2 души (2002) |
| Пощенски код | 1231 |
| Горно Йеловце в Общомедия | |
Горно Йеловце или Горно Йеловци (срещат се и нейотираните варианти Горно Еловце/Горно Еловци, на македонска литературна норма: Горно Јеловце; на албански: Jelloci i Epërm) е село в Северна Македония, в община Гостивар.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Полог западно от Гостивар високо в източните склонове на Шар.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Горно Йеловце е смесено българо-албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Горно Еловци. – Надъ село има развалини отъ стара църква, която се е казвала св. Атанасъ; въ деня на този святецъ прѣзъ зимата горноеловскитѣ българи колятъ курбанъ при тѣзи развалини. Българитѣ на това село клонятъ да промѣнятъ езика си на арнаутски и говора имъ сега прѣдставлява странна смѣсь отъ българско и арнаутско нарѣчие.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горно Еловци има 390 жители българи християни и 320 арнаути мохамедани.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горно Йеловце има 62 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 година всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Еловци има 520 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Йеловце (Горно и Долно Йеловце) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Горно Еловце е село в Долнойеловската община (с център в Здуне) в Горноположкия срез и има 57 къщи с 405 жители българи и албанци.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Йеловце
Арсо Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров[8]- Атанас Албански (1880 – 1943), български революционер, войвода на ВМОРО и ВМРО
- Димитър (Диле, Димче) Филипов Цветанов (1865 или 1876 - 10 септември 1944), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 2-ра скопска дружина;[9][10] на 4 март 1943 година като жител на Криволак подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България; умира на 10 септември 1944 година в Царево село, бягайки за България след установяването на комунистическия режим във Вардарска Македония[10]
- Душан Лалушев, български комита на ВМОРО според някои източници смята се за физически ликвидатор на сръбския митрополит Викентий Скопски[11]
- Киро Несторов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година, родом от Горно или Долно Йеловце[12]
- Неофит Попвладимиров, български екзархийски свещеник изтезаван от страна на сръбските власти след 1912г. [13]
- Никола Андреев (1882 – 1917), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124 – 125. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 785.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 182.
- ↑ https://prijateljboziji.com/%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8-%d0%b2%d0%b8%d0%ba%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%98%d0%b5-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%88%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%be%d0%bc%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bc%d0%b8%d1%82-2/?fbclid=IwY2xjawG_yGVleHRuA2FlbQIxMQABHW4nZ5OiWZ5yaQGhfQD92fvH1ciVOj3IisBDeEDME5Vja3HDtHESnn5rEw_aem_A_nlmX6-g96ZUSi8u9FZPw
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.
- ↑ Пърличев, Кирил. „Сръбските жестокости в Македония (1912 – 1913)“, София, 1917. стр.17
| |||||||||||
