Тумчевище
| Тумчевище Тумчевиште | |
| — село — | |
 | |
  Тумчевище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 485 m |
| Население | 235 души (2002) |
| Пощенски код | 1237 |
| МПС код | GV |
| Тумчевище в Общомедия | |
Тумчевище или Тумчевища (срещат се и формите Тунчевище/Тунчевища, на македонска литературна норма: Тумчевиште; на албански: Tumçevishti) е село в Северна Македония в Община Гостивар.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 7 километра северно от град Гостивар и 2 километра от магистралния път Гостивар - Тетово в областта Горни Полог. Землището на селото е с много ливади, а животновъдството е доста развито. Село Тумчевище е от събран тип, групирано в две махали: горна и долна махала с около 400 жители и 80 къщи.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji, според Станислав Роспонд от първоначално *Tomčevišta,[1] а според Йордан Заимов от личното име Тумче, Тумчо от Тума/Тома.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XIX век Тумчевище е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тумчевище има 310 жители българи християни.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[4] В 1905 година всички християнски жители на Тумчевище са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Тумчевища е село в Галатска община в Горноположкия срез и има 22 къщи със 133 жители българи.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 235 жители македонци.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тумчевище
Аврам Иванов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[9]- Копров Тома, македоно-одрински опълченец, 21-годишен; 2-ра рота на 9-а Велешка дружина; неизвестно - 5.VII 1913г. убит [10]
- Кипрев Тома, македоно-одрински опълченец, 21-годишен; хлебар; 3-та рота на 9-а Велешка дружина; 20.IX.1912г. - неизвестно[11]
- Новаков Исаил Петров, македоно-одрински опълченец,1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 20.IX.1912г. - неизвестно[12]
- Теофилов Манчо, македоно-одрински опълченец, 21-годишен; бозаджия; I отделение; 4-та рота на 9-а Велешка дружина; 8.X.1912г. - 10.VIII.1913г.[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
- ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 72. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 361.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 518.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 701.
| |||||||||||
