Падалище
| Падалище Падалиште | |
| — село — | |
 | |
  Падалище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 920 m |
| Население | 287[1] души (2021) |
| Пощенски код | 1239 |
| Телефонен код | 042 |
| Падалище в Общомедия | |
Пада̀лище или Падалища (на македонска литературна норма: Падалиште; на албански: Patalishti) е село в Северна Македония, в община Гостивар.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горни Полог на 21 км южно от Гостивар в южните склонове на Сува гора в долината на Лакавишката река.
История
[редактиране | редактиране на кода]По намерени останки от църква, името на селото, някои топоними и изселилите се местни християнски родове може да се предположи, че Падалище е първото православно селище в региона.[2] Църквата се намирала под селото, а развалините ѝ съществуват до 1947 г. Българското му население започва да се изселва през 30-те години на XIX век под натиска на заселващите се в него албанци. След като албанците обесват на мост селския кмет християнин, останалите в селото българи побягват.[2]
Докато в Падалище е имало българи, една част от землището му попада в ръцете на пашите от рода Дерала (Мемет паша и други), живели в Тетово. Тяхна собственост е била и някогашната падалищка странноприемница. По-късно пашите го отстъпват на новодошлото албанско население.[2]
В началото на XIX век Падалище е албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | Падалища. — При селото има развалини отъ стара църква.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Падалища има 220 жители арнаути мохамедани.[4]
През 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Падалища е село в Железнорешка община в Горноположкия срез и има 91 къщи с 495 жители албанци.[5]
Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 600 жители албанци.[6]
Цялото му население отказва да взима участие в преброяването от 1991 година, бойкотирайки провеждането му, поради което данните за тази година отсъстват.
Според преброяването от 2002 година селото има 721 жители,[7][8] а според последното преброяване от 2021 година – 287 жители.[1]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 251 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 2 |
| няма данни[9] | 34 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Падалище
Ахмед Байрам, български войник, 15 допълнителна дружина, 2 рота, починал на 2 април 1917 година в град Силистра-
Адмир Мехмеди (1991), швейцарски футболист, играч в Първа Бундеслига [10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 15 май 2024. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Трифуноски, Јован. Полог. Белград, САНУ, 1976. с. 194-196.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ 200K Volkstumskarte Jugoslawien
- ↑ Попис на Македонија // Завод за статистика на Македонија, 2002. Посетен на 17 май 2024.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
- ↑ Напаѓачот на Леверкузен, Мехмеди изградил куќа на сиромашно македонско семејство // Архивиран от оригинала на 2016-12-25. Посетен на 2024-05-17.
| |||||||||||
