Направо към съдържанието

Атанас Албански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Албански
български революционер

Роден
1880 г.
Починал
30 ноември 1943 г. (63 г.)

Учил вСкопско българско педагогическо училище
Награди„Свети Александър“
Семейство
ДецаЛиляна Албанска

Атанас Якимов Албански е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.

Албански е роден в 1880 година в гостиварското село Горно Йеловце. Завършва скопското българско педагогическо училище и става български учител в Скопие. Влиза във ВМОРО и става член на Скопския окръжен революционен комитет. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Тетовско и Гостиварско. След въстанието от 1904 година е секретар на четата на Ванчо Сърбаков, а от 1907 година - на Иван Алябака.

По време на Първата световна война е начело на пункта на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия в Тетово.[3]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Атанас Албански е награден с орден „Свети Александър“.[4]

На 15 март 1925 година е избран за подпредседател в настоятелството на Тетовското-Гостиварско благотворително братство.[5]

От 1928 до 1934 година е пълномощник на Централния комитет на ВМРО в Петрич.[6][7]

Неговата съпруга Д. Албанска е в ръководството на Македонския женски съюз към 1932 година.[8]

  1. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.11
  2. Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
  3. Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  5. Хроника // „Независима Македония“ III (104). София, СМЕО, 3 април 1925. с. 3.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 11.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 303 - 304.