Направо към съдържанието

Непрощено

Непрощено
Непроштено
— село —
42.0533° с. ш. 21.0192° и. д.
Непрощено
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаТеарце
Географска областДолни Полог
Надм. височина457 m
Население1309 души (2002)
Пощенски код1204
МПС кодTE
Непрощено в Общомедия

Непрощено (на македонска литературна норма: Непроштено; на албански: Neproshteni) е село в Северна Македония, в Община Теарце.

Селото е разположено в областта Долни Полог. Състои се традиционно от две махали - българска (македонска) и албанска, разделени от река Палавица. Има три църкви - средновековната от XIII век „Свети Архангел Михаил“, „Свети Георги“ и „Свети Илия“ от XIX век.[1]

В края на XIX век Непрощено е смесено българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Непрощено има 580 жители българи християни и 110 арнаути мохамедани.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 40 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 560 християнски жители на Непрощено са българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Непрощено са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Непрощено е център на община от три села и има 104 къщи със 773 жители българи и албанци.[6]

Според преброяването от 2002 година Непрощено има 1309 жители.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 405
албанци 898
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 4
Родени в Непрощено
  • Георги Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Албански[8]
  • Дончо Блажев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[9]
  • Йован Сърбиновски (р. 1948), инженер и политик от Северна Македония
  • Никола Аврамов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, фурнаджия, ІV отделение, 4 рота на 9 велешка дружина, ранен[10]
  • Филип Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Албански[8]
Свързани с Непрощено
  1. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.11
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 86.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.