Непрощено
| Непрощено Непроштено | |
| — село — | |
 | |
  Непрощено | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Теарце |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 457 m |
| Население | 1309 души (2002) |
| Пощенски код | 1204 |
| МПС код | TE |
| Непрощено в Общомедия | |
Непрощено (на македонска литературна норма: Непроштено; на албански: Neproshteni) е село в Северна Македония, в Община Теарце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долни Полог. Състои се традиционно от две махали - българска (македонска) и албанска, разделени от река Палавица. Има три църкви - средновековната от XIII век „Свети Архангел Михаил“, „Свети Георги“ и „Свети Илия“ от XIX век.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Непрощено е смесено българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Непрощено има 580 жители българи християни и 110 арнаути мохамедани.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 40 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 560 християнски жители на Непрощено са българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Непрощено са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Непрощено е център на община от три села и има 104 къщи със 773 жители българи и албанци.[6]
Според преброяването от 2002 година Непрощено има 1309 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 405 |
| албанци | 898 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Непрощено
Георги Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Албански[8]- Дончо Блажев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[9]
Йован Сърбиновски (р. 1948), инженер и политик от Северна Македония- Никола Аврамов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, фурнаджия, ІV отделение, 4 рота на 9 велешка дружина, ранен[10]
- Филип Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Албански[8]
- Свързани с Непрощено
-
Майкъл Серафинов (р. 1946), американски славист, син на изселник от Непрощено
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.11
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 86.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
| |||||||||||
